Отворено писмо до БСП – не партията БСП, а до всички нас, Бесните Стари Пенсии, протестърите от преди 30 години…
Скъпи мои приятели,
Скъпи мои от градинката пред „Кристал“,
Скъпи мои от шествието през „Александър Невски“ до Парламента,
Скъпи мои, от старата автентична „Подкрепа“ и от „Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България“,
Скъпи мои стари СЕДЕСАРИ, не на този кретен Румен Христов, който няма нищо общо със старото СДС, загробил окончателно символа, коалирайки се с Мутрата Борисов,
Скъпи мои старци, не искам да знам кой от вас как и по какъв начин се е развивал през тези 30 и малко повече години – както казах, Румен Христов, Александър Йорданов и цялата останала пасмина не ме интересува! Интересува ме единствено дали у вас все още трепти желанието за онази промяна, за която жадувахме преди 30 и повече години! Интересува ме дали всички ние, старите копелета, не дължим на децата и внуците си един последен опит да направим живота им по-добър?!… Интересува ме дали всички ние осъзнаваме, че дължим реванш пред историята на България, ако въобще Родината ни има значение за всички нас?!… Интересува ме дали пред прага на смъртта, която очаква всички нас, независимо от времето, когато тя ще настъпи, ще имаме достойнството да се изправим срещу комунистическия режим в страната ни, възпроизвеждащ се през последните десет години от Мутрата Борисов и шайката ГЕРБ?!…
Интересува ме въпросът, готови ли сме на последен бой, който да измие позора от челата ни, тъй като преди време, да си го признаем, не можахме да се справим със симбиозата между „аристокрацията“ на БКП, Държавна сигурност и по-ниските милиционерски ченгета, каквито в лицето на Бойко Борисов и ГЕРБ ни управляват тези десет години?!…
Ако от всички тези мои въпроси нещо трепне в сърцата ви, ако се възроди по някакъв начин вдъхновението на младостта ни, ако се опитаме да помогнем на младите, които днес протестират, тогава искам да ви помоля за следното:
Нека се съберем в началото на септември и да покажем какво значи революция – не песни, танци и шествия, а бой, истински бой с шайката на Мутрата Борисов! Мутрите да му мислят – от обикновените ченгета, през техните началници, до министрите и Главната Мутра Борисов!
Надявам се, че никой от вас няма да се уплаши за живота си – и без това към края, – но ще намери смисъл в него преди да умре, защото ще отвори хоризонти за децата и внуците ни! Не забравяйте, Бесни Страшни Пенсии – ние го дължим и на историята на България, и на поколенията ни!…
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!
проф. Людмил Георгиев
Afera.bg
