Избирателите, които още не са решили дали и за кого да гласуват, са близо един милион души (според данните на агенция "Алфа рисърч"). Това е повече от потенциалния електорат на "Обединените патриоти", ДПС и "Воля", взети заедно. Ако някой има силата да премести голяма част от тях в една или друга посока, резултатите от вота на 26 март биха били далеч от прогнозираните сега.
Подобна вероятност никой не предвижда, въпреки че не са изключени някои по-малки изненади. На старта на предизборната кампания картината е сравнително ясна - пет формации със сигурност ще са в следващото Народно събрание - ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, ДПС и "Воля". Подредбата на първите две засега е толкова оспорвана, че две социологически агенции тази седмица ги поставиха на различни места. Разликата в електоралната им подкрепа е в рамките на статистическата грешка - според "Алфа рисърч" ГЕРБ води на БСП с близо 2% (31.5% срещу 29.6%), а според "Маркет линкс" - губи с 0.6 процентни пункта (21.4% срещу 20.8%).
При такава къса дистанция е без особено значение за съставянето на правителството кой е пръв и кой втори, защото, изчислено в места в парламента, ползата за първия ще е няколко депутатски мандата. Те няма как да му изградят по-атрактивен образ в очите на потенциалните партньори за управлението, а те в новия състав на парламента не се очертават многобройни - "патриоти", ДПС и служители на Веселин Марешки. Това, освен че ги прави особено скъпи, ги поставя и в позиция да избират по-добрата коалиционна оферта.
За конфигурацията на бъдещата законодателна власт най-важни ще са дните преди 26 март, когато се формира т.нар. конформистки вот - тогава част от хората, декларирали иначе подкрепа за по-малки формации решават, че е по-добре да се присъединят към очаквания победител.
Ако под чертата се окажат алтернативите и вдясно, и вляво, нераздробеният на пръв поглед парламент ще е място за сделки за подкрепа и ситуационни мнозинства, докато голяма група избиратели ще останат непредставени в него. Това не е предпоставка за политическа стабилност и също може да има разколебаващ ефект за поемането на властта.
За палмата на първенството
"Важно е, разбира се, кой ще е първи, но не по-малко важна е дистанцията между първия и втория. Колкото по-голяма е тя, толкова по-малка е вероятността вторият да вземе мандата, а ако го вземе - да сформира стабилно правителство. Справка - кабинетът "Орешарски". Допълнителна трудност е, че част от коалициите ще са невъзможни заради несъвместимост на платформи, а други - заради несъвместимост на персони", твърди управляващият директор на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова пред в. "Сега".
Според социалисти за БСП е важна победата дори с малко, за да "възкръсне" като партия, а не толкова целта да управлява. За Бойко Борисов още една загуба след президентската ще е сериозен удар по егото му. Първото място в класацията ще му даде възможност да състави третото си правителство, макар и със спорни партньори, но както през 2013 г., не е ясно дали ще се възползва от нея.
Според социолога Живко Георгиев все още е рано да се каже къде ще се срещнат двете тенденции - низходящата на ГЕРБ и възходящата на БСП. "Таванът на ГЕРБ е по-висок, но и дъното е по-дълбоко", коментира той пред "Капитал". Партията на Борисов има повече финансов, а и административен ресурс, особено в местната власт, доминирана от нейни представители. Социалистите обаче все още се носят на вълната на победата в президентските избори през ноември, привличайки разочаровани избиратели и периферия. При тях отливът на подкрепа спря, докато привържениците на ГЕРБ са по-склонни да се оглеждат към патриотите и "Воля". В същото време президентските избори разредиха потенциала за наказателен вот, а със служебно правителство настроението да се гласува "срещу управляващите"допълнително спада.
Спорно е дали ожесточената кампания ще помогне на една от двете формации да се откъсне напред. ГЕРБ и БСП имат интерес да представят предизборната битка като двубой помежду си - освен че така неглижират останалите участници успокояват и подозрителните си симпатизанти, че голяма коалиция не е възможна. Но прекрачването на границите в махленски скандали носи риска да принудят колебаещите се да търсят трето решение.
Вътрешни страхове
"Нито ГЕРБ, нито БСП имат стратегически интерес от провален мандат", твърди Живко Георгиев. Проблемът е, че преговорите ще са трудни и засега изглежда, че за социалистите ще е по-сложно да намерят партньор. Пред варианта за отказ от управленски мандат на "Позитано" 20 не изключват възможността да направят правителство на малцинството и да търсят подкрепа за конкретни политики сред останалите групи в парламента. Още повече ако "невъзможният коалиционен партньор ДПС" (по Корнелия Нинова) реши да не пречи.
Подобна възможност стои и пред ГЕРБ - в този случай към непречещите може да се причисли и Веселин Марешки. Патриотите са опция по подразбиране.
"Малките партии ще имат интерес да подкрепят дори и да не са в коалицията. Ще искат да поседят в парламента, защото са инвестирали в това", смята Георгиев.
Всяка от петте сигурни за влизане в него формации има своите вътрешни страхове - недоверието сред лидерите на "Обединените патриоти" в последните месеци расте, а личните им рейтинги отчитат спад. Евентуално движение към БСП може да ги разпадне. ДПС също има причини да се страхува за позицията си на "незаобиколим" фактор, ако ДОСТ успее да вземе от досегашните им проценти.
Най-вероятна и възможна е тройна коалиция около ГЕРБ - с "патриотите" и Марешки, дори партията да е втора на изборите. Разбира се, много по-лесно ще е за ГЕРБ, ако и РБ-2 успее да прескочи 4-процентната бариера. БСП може да преглътне "Обединените патриоти", но без НФСБ на Валери Симеонов. Предложение на социалистите към Марешки би им излязло твърде скъпо.
Комбинациите за властта между разнородните играчи ще зависи от това къде, как и доколко ще се срещнат интересите им. А също и как всеки от тях калкулира шансовете и позициите си при скорошни нови избори, които анализаторите сериозно допускат. Съдбата на партиите също трябва да се включи в сметката.
Отричаният вариант
За ГЕРБ още един провал в управлението може да предизвика неконтролируем разпад, доколкото една от основните спойки на тази партия е властта. Структурите й заедно с позициите в местната власт все още имат укрепващи функции. За БСП заплахата е да се свие отново до около 500 000 - колкото е "генерационната й идентичност" (по Живко Георгиев) и колкото имаше на последните парламентарни избори през 2014 г. ГЕРБ запазват самочувствие и заради факта, че на втория тур на президентските избори получиха близо 1.3 млн. гласа - повече, отколкото на вота през 2014 г.
Ако компромисите с по-малките групи в парламента минат границите на допустимото или пък водят до много "тежести" на управлението, остава и вариантът за някаква форма на голяма коалиция, която иначе не е възможна - "поне не след тези избори", както твърди Боряна Димитрова. Тя би могла да бъде под формата на програмен кабинет с кратък хоризонт - една година примерно, през която да се определи български еврокомисар, да се подготви председателството на Съвета на ЕС, както и да се промени Изборният кодекс. По същество това е курс към нови избори.
От ГЕРБ категорично отричат дори теоретичната възможност за такъв вариант. Подобен ход при толкова силни позиции на двете партии би бил ход назад. Формулата би била подходяща, ако в парламента има много на брой малки групи, но при две доминиращи би била самоубийствена, твърдят доскорошните управляващи.
Зоната на здрача
Според Живко Георгиев най-голямата опасност за дестабилизация след изборите ще дойде, ако някоя от четирите формации в "зоната на здрача" (РБ, "ДА България", Нова република и АБВ - Д21) не премине бариерата. Защото заедно с гласувалите за "други" непредставена ще се окаже голяма маса от избирателите - около 17-18%.
Влизането на някоя от тях в парламента би дебалансирало с прогнозираното съотношение на силите. Засега с най-големи шансове е Реформаторският блок, но и "ДА България" стартира с нелоша позиция от 2.5% според "Алфа рисърч". Двете обаче няма как да влязат заедно, защото ако партията на Христо Иванов покачи резултата си, ще е за сметка на РБ и "Нова република". Шансът някоя от малките формации да прекрачи прага на парламента е в по-ниска избирателна активност, но при засилената поляризация очакванията са да остане в традиционните рамки.
По темата работи и Велина Господинова
http://capital.bg
