Преди дни медия изнесе данни, че сегашното Народно събрание е изработило общо и с усилия около 49 часа под формата на парламентарна дейност за няколкото месеца от своето съществуване. При средна за българина 40-часова работна седмица, тази статистика изглежда несериозна. Но депутатите имат свои дежурни обяснения - приемни по избирателните райони, пътувания, срещи с хората, заседания на комисии и прочие дейности. Всичко би било наред, ако имахме и най-бегла представа какво наистина се случва в българското Народно събрание и защо някак ни се изплъзва чувството, че то изобщо работи.
На първо място като причина може да се посочи, че парламентарният контрол и откритите заседания вече се предават основно от БНТ-2. Това осветява работата на телевизионния канал, но не и на народните избраници. Като втори елемент на законодателната невидимост е това, че този състав на НС, макар и с многобройни предложения за изменения на сега съществуващи параграфчета от законодателството, не е подготвил нито една правна инициатива, от която да произтече някаква полза за избирателите. От друга страна, експертният капацитет е най-големият дефицит за 44-о НС. Може би след 7-8 години сегашните младежи юристи ще наберат скорост и правен опит, за да измислят важни за обществото законодателни теми. А темите крещят - от социални до екологични. Освен това мнозинството и неговото правно нехайство създава впечатление, че всяко едно от заседанията на парламента е някак дребно. Ако се опитаме да си спомним какво прави през последната седмица НС в своята работа, ще установим, че летописите мълчат. Медиите, и те. Може би причината е, че НС следва правото, зададено от правителството. Сляпо върви накъдето изпълнителната власт го лашне. И това, без да се притеснява, че рейтингът на одобрение от 9% някак го прави морално нелегитимно.
