„Както и при предишни служебни кабинети, така и при нас, на дневен ред излиза въпросът за приоритета на волята – дали е на премиера, който оглавява колективния орган – Министерски съвет, или е на президента, който избира и назначава правителството.“ Този въпроси постави служебният премиер Огнян Герждиков в интервю за БТА. „Юрист съм, ръководил съм Народното събрание и мисля, че в тази конституционна материя има какво да се усъвършенства. За да няма не просто двуезичие на властта, а да няма съмнения в модела на властта в преходния период между две редовни правителства“, призовава Герджиков.
„Всяко управление допуска волю или неволю нарушения. Въпросът е да не си затваряме очите пред тях. Затова бяха предприети предвидените в закона действия. Подробни отчети ще бъдат публикувани на сайтовете на министерствата в края на април“, обявява Герджиков.
Пълният текст на интервюто:
– Уважаеми г-н Герджиков, министрите на Вашия кабинет направиха ревизия по ведомства, най-вече на обществените поръчки. Какви нарушения и пропуски откриха?
– Такава беше заръката на бившия бъдещ премиер – Бойко Борисов. Той поиска да се разровим много надълбоко. Не ни стигна времето да достигнем такива дълбини. Пък и това далеч не ни беше приоритет. Все пак бяхме длъжни да направим проверка на състоянието на министерствата. Всяко управление допуска волю или неволю нарушения. Въпросът е да не си затваряме очите пред тях. Затова бяха предприети предвидените в закона действия. Подробни отчети ще бъдат публикувани на сайтовете на министерствата в края на април. Има спрени обществени поръчки поради несъответствия със закона или технически несъвършенства – например в Министерството на енергетиката. В Министерството на здравеопазването обществената поръчка за задължителните ваксини бе продължена, при условията на предишния кабинет. Оказа се обаче, че не са предвидени финансови средства за нея. Служебното правителство успя – здравният министър наистина много амбициозно се бори за това, а финансовият предложи добра формула – да намери необходимите 20 милиона лева тези ваксини да бъдат осигурени. Откритите нередности в Министерството на отбраната бяха предадени на Агенцията за държавна финансова инспекция и на прокуратурата. Работа на правителството е да извърши проверките, специализираните органи да поемат нататък и съответно да наложат съответните санкции, ако има основание за такива.
– Справиха ли се добре вашите министри със своите задачи? Имате ли забележки към министрите на здравеопазването, на икономиката и на правосъдието, към които напоследък се отправиха доста критики и упреци в общественото пространство?
– Преди всичко искам да благодаря на президента Радев, който успя да формира кабинет с много ярки личности – великолепни специалисти в своите области. Истинско удоволствие е да се работи с тях. Разбира се, имам резерви към дейността на някои от министрите. Но и министрите могат да имат претенции към мен самия. Мой принцип е да уважавам достойнството на хората и държа забележките си да отправям не публично, а персонално, когато се е налагало. Но тези случаи не са много.
Прав сте за публичните коментари към някои министри и към някои действия на служебното правителство. Меко е да ги определим като остри: Както и при предишни служебни кабинети, така и при нас, на дневен ред излиза въпросът за приоритета на волята – дали е на премиера, който оглавява колективния орган – Министерски съвет, или е на президента, който избира и назначава правителството. Юрист съм, ръководил съм Народното събрание и мисля, че в тази конституционна материя има какво да се усъвършенства. За да няма не просто двуезичие на властта, а да няма съмнения в модела на властта в преходния период между две редовни правителства. Дори хората от моя екип са ме упреквали, че съм твърде толерантен, когато е имало натиск върху правителството за вземане на едно или друго решение. Тези неща няма как и не би трябвало да остават скрити. Не заради суетата да си кажеш, а заради стабилността на институциите и заради ефективността, която обществото очаква от тях.
– Вече дадохте много добра оценка на подготовката на изборите. ДОСТ обаче иска те да бъдат касирани, а други /включително и главният прокурор/ твърдят, че търговията с гласове не е била спряна. Имаше ли наистина търговия с гласовете на избирателите и до каква степен се отразиха на резултатите?
– Организацията на изборите от страна на правителството бе много добра. Никакво колебание нямам за този извод! Особено, ако си припомним каква дезорганизация цареше в изборите през 2014 г., когато зала „Арена Армеец“ едва не се превърна в лобно място за членовете на избирателните комисии. Винаги има и ще има недоволни. Разбира се, че имаше и много опити за търговия с гласове. Но органите на МВР и Прокуратурата работеха много ефективно и много от опитите бяха пресечени и бяха образувани множество досъдебни производства, а вече има и осъдени за това изключително грозно престъпно поведение срещу демокрацията. Има и сигнали, които прокуратурата продължава да проверява – такива са законите на демокрацията!
– Какви са най-неотложните стъпки по подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.?
– Вицепремиерът Деница Златева е истинско попадение за този много важен за страната сектор. Знаеща, много амбициозна, наложи темпо и организация, за да се преодолеят някои изоставания. В активен етап на подготовка са важните обществени поръчки за нуждите на председателството, паралелно на висок етап на съгласуване са приоритетите на нашето председателство, прие се и комуникационният план. Всъщност най-важното, знак за периода, в който България ще ръководи Съвета на Европейския съюз, е, че по „българско“ време ще бъдат взети общите решения за бъдещето на Съюза. Страхотен шанс за нас! Не трябва за го пропиляваме.
– Макар бизнесът и синдикатите да твърдят, че по време на избори икономиката е в застой и държавата едва ли не спира да работи, от началото на годината приходите в бюджета са отлични и към края на март се очертава бюджетен излишък от над един милиард лева. Каква според вас е причината за това?
– Да си кажем със самочувствие, че държавата ни е в добро състояние, че сме постигнали демократичните стандарти, при които смяната на правителства и организирането на избори е нормален социален факт, а не извънредна ситуация. Икономиката работи, секторните политики продължават успешно. Всички ние сме взискателни граждани на една европейска държава и нито искаме, нито бихме допуснали да изключим от скорост за три месеца, а после да почваме от нулата. Така че съм горд, че съм част от управлението на страната, което успя да съхрани не само социалния мир, но и да функционира така, че да има ръст на финансовите постъпления в хазната.
– Към служебния кабинет зачестиха критиките, че той надхвърля правомощията си и може да се наложи следващото правителство да ревизира някои решения. Това притеснява ли Ви?
– Едва ли е сериозно да се говори за надхвърляне на правомощия. Но дори и да има такива, те са плод на амбицията ни да оставим добро наследство за идващото след нас редовно правителство. Възможно е да се допуснали и неточни оперативни решения. Вероятно някои от тях – примерно кадрови, ще бъдат променени от следващото правителство. Това, от което не бих се притеснил и даже съм го решил, е да предам на следващия премиер папка с идеи и неотложни задачи. Намирам го за нормално и важно. Това е приемственост. И съм препоръчал на министрите също да постъпят така.
– И накрая. Съжалявате ли, че приехте поста служебен премиер?
– Очаквах, че ще бъде тежко. Оказа се – още по-тежко. Не заради друго, а заради това, че общественият ни климат е замърсен. Натъкнах се на множество подводни течения, получих и удари под кръста. За пореден път установих, че в България има лоши и безскрупулни хора. Някои от тях формират общественото мнение. Но колко е хубаво, че те са изключения! Срещнах нови, великолепни хора, съвестни, отговорни, с изключителна квалификация, интелект и визия. Не са малко. И това ми дава надеждата, че България, макар препъвайки се в моралните джуджета, ще продължи да се развива успешно. Заради това, че видях тази надежда, си струваше да поема тежкия кръст.
И понеже се видя краят на нашия мандат, се изкушавам да кажа:
Feci quod potui, faciant meliora potentes – направих, каквото можах, нека тези, които могат повече, да го направят.
http://trud.bg
