Пък аз си разказвах с приятели и колеги вицове за Живков по онова време и не ни смазваха. Младият комунист Борисов (станал член на БКП на 20 години) може да го е било страх, може да е смятал вицовете за нещо страшно антипартийно и противозаконно. А и партийни членове разказваха вицове за Живков.
Затова е толкова противоречиво отношението към миналото. Който го е било страх, е говорил за политика в кухнята на ухото на жена си и сега вика колко страшно е било при комунизма. Пък други не се страхуваха, и се изказваха по събрания, пишеха скандални статии, а в последните години говореха и по чуждите радиостанции. И не ги смазваха. Не вкараха в затвора ни един писател като Хавел (Стефан Цанев, например, е пропуснал шанса си да стане българския Хавел, може би затова със закъснение си къса ризата колко е страшен комунизма, че е писал стихове за него и за чекистите).Пък аз си разказвах с приятели и колеги вицове за Живков по онова време и не ни смазваха
140
