1.
==== ПРЕДИЗБОРНАТА ТРЕСКА ====
.
*** Бойко Борисов и ГЕРБ нямат голям предизборен проблем, макар че подкрепата им в действителност спада въпреки заклинанията на социолозите. Но както се знае, социологията е изключително точна наука, равна на математиката: колкото си платиш, точно толкова и получаваш. Въпреки това, независимо колко са платени или не прогнозите, безспорно e, че ще се класират на първо място в резултатите.
*** И харвардците нямат проблеми. От месец чета клетвите на анализатори и социолози, че са стигнали „платото” си и по-нагоре няма простор да мърдат. От три дни чета същите социолози - няма как, но щем не щем, трябва да го признаем: „платото”, на което Кирил Петков и Асен Василев се бяха установили, необяснимо как въпреки нашите заклинания се премести на стълбичката на победителите от третото стъпало на второто й. И започва вече да диша и в гърба на първото.
*** И БСП няма предизборен проблем - ще си остане трета, а не по-назад.
Не Корнелия Нинова, а Господ бог да беше социалистически ръководител, това е максимумът на тази партия.
Защото не сме нито 20 век, нито дори началото на 21 век – в третата десетка години сме на новото хилядолетие. Масата от поколението на изпълняващото, но неразсъждаващо мнозинство на социализма се стопи към по-добър свят от нашия. С досегашната си визия да експлоатира такива чувства и надвековната история БСП е обречена.
Тя лека-полека и естествено си умира, както накрая умират дори и столетниците.
Иначе е вярно, че тя изпълни докрай електоралния си обем, прибирайки гласове от чужди партийни периферии като тези на разните патриотари и „вътрешни македонци” (ВМРО), „Възраждане” , Триото на Мая Манолова. С това неволно свърши и една чудесна работа – реално на практика ги остави под изборната бариера. Надявам се, че ще е завинаги.
.
Тежките предизборни проблеми са за „Има такъв народ”, ДПС и „Да, България”
*** Сгромолясването на „Има такъв народ” е неудържимо. Електоратът му на бегом се изнася – от една страна към протестните формации, а от друга страна - към партията на твърдо негласуващите.
Социолозите им дават вече само 11%, но за мен и това число е надуто поръчково.
И за слепия стана ясно, че хората на Слави Трифонов въобще не са самостоятелен играч на политическата сцена, а са изцяло кукли на конци. Защото само кукли на конци могат да провалят съзнателно и умишлено протестна коалиция и нейно правителство на два пъти и да заявят такъв провал и за трети път. (Тошко Йорданов: не искаме Кирил Петков като министър, което значи не искаме и Асен Василев, и въобще никакви протестъри срещу статуквото не искаме).
Ръката с конците е ясна: един неин пръст е едно Задкулисие в бизнеса и политиката в лицето на бившата олигархична групировка „Мултигруп”, чийто убит бос – олигархът Илия Павлов даде пътя в живота на Слави Трифонов. Друг неин пръст е другото му съюзно Задкулисие – в политиката и бизнеса като ДПС.
Гласуването в ЦИК в една кошница със Сараите за броенето на контролните разписки за пореден път доказа кой кой е и този Кой с кого е. Щастие е, че този политически генен инженеринг като всеки изкуствен продукт се оказа твърде нетраен. А нещастие за България е, че лидерът му се опита като Бойко Борисов да седне едновременно на два геополитически стола и така да забаламоса публиката.
*** Самият Сарай се сви до най-твърдото си ядро. Възможностите му за купуване на гласове също се свиха.
Аферата с допълните машини на неговата „Сиела” за вота пропадна след разкритията. Разчетът, че петата му колона в ЦИК и един много деен министър и неговия началник добре покриват и прикриват аферата, се провали с гръм и трясък.
Но така или иначе, техните към 9% (зависи от активността на изборите) ще си останат поне още петилетка.
Дори неотдавнашната визита на Карадайъ на поклонение в Турция не можеше да му помогне.
Българските турци недолюбват, меко казано ДПС (а и самия Ердоган), макар че митът за техните гласове продължава да е жив. Ако долюбваха ДПС, нямаше масово да се подправят и фалшифицират изборните протоколи от Турция, нямаше още преди години Конституционният съд да бракува над две десетки от тях като фалшификат и да се произнесе, че за останалите други стотина секции от онзи вот няма как да отсъди, защото липсват всякакви данни.
Всички медии и партии знаят, че гласовете от Турция са мит, а при избори - фалшификат, но пропагандата е велика сила – каквото се каже от тях, това вярват хората, дори и да е най-нагла лъжа.
*** „Да, България”, стартирайки силно в предизборния маратон тази година, загуби напълно инерцията си и полетя по надолнището. Отказът да посочат директно своя кандидат за президент е най-грубата грешка, направо невъзможна, но както виждаме, и невъзможното се случи. По моето скромно мнение тази „грешка” целеше негласно да обслужи ГЕРБ и неговия кандидат-президент.
Все пак не съм забравил, че Иван Костов беше на „ти” и кръгът с него на „ти”, че Бойко Борисов и ГЕРБ бяха генноинженерен продукт на същия олигархичен кръг на капиталци, че Христо Иванов и партията му са също изцяло техен продукт и това го вкара в едно от правителствата на техния Борисов, макар и за малко.
Втората грешка беше с полуподкрепата за Лозан Панов, а неговата – с полудистанцирането му от тях.
Но вчера разломът неизбежно лъсна! Задържан изкуствено месец време, той изтрещя като гръмотевица с изявлението на поборника за нова Темида, в момента кандидат-президент. Всъщност той се оказа единствения освен Луна, който заговори за бедствието със Задкулисието, заразило с раковите си клетки всички партии и за тумора Държавна сигурност в организма на България.
Третата грешка, която всъщност е коренът на първите две изброени, е съюзът на Христо Иванов с ген. Атанасов, който наложи разногледството в коалицията чрез виждането си за подкрепа на Румен Радев. Покрай това „Да, България” не само се гушна здраво с Майчето Манолова, но и се прегърна с ДПС. Фактът си е факт: онзи ден при толкова решаващото гласуване в ЦИК за машините Сарая+Има такъв народ и деклариралия се като АнтиСарай бяха заедно в единен строй.
Както много пъти съм обяснявал, думите и публичните демонстрации, та дори и да е зрелищен, макар и закъснял десант на някакъв бряг, нямат нито краткосрочни, нито дългосрочни последици за някой виновен. Но действията винаги имат.
Сега не само периферията, а и електорът на тази партия освен най-твърдото й ядро масово се разбягва към други. Тези други са харвардците и няма да е толкова изненадващо, ако резулатите им скочат над всякакви прогнози и се приближат до тези на ГЕРБ.
Проблемът на хората на ген. Атанасов и покрай това и на Христо Иванов освен това е, че капиталовият властово-бизнес кръг оттегли изцяло подкрепата си за тях. Финансирането от Запада и немалките финансови интереси в същия Запад си казаха думата и така се стигна до случая Лозан Панов. Затова изявлението му намери широко и радушно място в „капиталовите” медии.
Единодействие с ДПС и с възпитаничката на Института на Главно разузнавателно управление на Русия Мая Манолова – там, в ЦИК, при решенията му, а не демонстрациите на сеир, еднозначно означава разрив с ЕС и атлантизма и дебел кръст върху тези капиталинтереси. При това зад олигарха Иво Прокопиев се крие дългосрочна геополитическа стратегия, която се интересува от голямата световна война и затова може да пожертва не особено умели стрелци срещу статуквото в България, която е дребна пешка върху шахматното поле на сражението.
.
2.
**** СЛЕДИЗБОРНАТА БОЛЕСТ ****
.
Големите проблеми на партиите без предизборни проблеми обаче са следизборните.
**** За ГЕРБ той е напълно нерешим.
Защото лидерът му Бойко Борисов най-сетне беше шкартиран напълно и безвъзвратно от Запада, от ЕС и ЕНП.
Стана напълно неприемлив на фона на разкритията за небивала корупция и ролята му на Троянски руски кон при развихрящата се нова Студена война.
Забележете, как верните му приятели от ЕНП сега мълчат за евентуална подкрепа за него като напикани. Да, вярно е, Доналд Туск го подкрепи на 24 октомври, ама Туск вече е господин Никой освен в родната си Полша.
Затова Борисов днес обяви, че би предложил дори Лозан Панов за премиер и харвардците за правителство с подкрепа на ГЕРБ. Това е последен и отчаян опит да остане в Играта, вербално премествайки се от разчекването между двата геополитически стола на само единия от тях. Разбира се, само наужким.
Няма как!
Единственото работещо там решение е истинско партийно пенсиониране на Борисов и нов силен лидер. Защото и останал на сянка, босът Бойко ще бъде диктуващ зад кулисите „Сарай” – Банкянски, вторият у нас след Боянския. Така, както например ген. Атанасов е единствено мегафон на Иван Костов и нищо повече от това.
Затова пожарникарят е без шансове, ако ще да спечели и пълно мнозинство. Заради Запада! Привържениците му нито желаят, нито могат да го разберат, но анализаторите го знаят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Запада е ключов за оцеляването на България!
В буквалния смисъл на думата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Факти от драмата с пандемията на последната година: осигурените ни от него ваксини, сега осигуряваните спешно консумативи, респиратори, интензивни легла заради пандемията. Факти от всичките тези години: европейските траншове са съществено перо в българките държавни финанси, паричните преводи от гастарбайтерите – също съществено, рейтингът на страната и инвеститорите отвън – още по-съществено и ключово, чакалнята на еврозоната – също ключово за стабилността на лева и банковата система.
Едно лекиииичко дистанциране на Запада + плюс някои затруднения за гастарбайсторите („пандемични”, както ще ги нарекат), ще взриви страната. Ще я взриви, понеже не само западните, но и родните и руски олигархични капитали у нас ще побягнат като опарени навън, всичко ще избяга, както се бяга от горяща къща, за да не бъдеш затрупан под развалините на пламтящия й финансово-паричен покрив.
*** Да напомня на гербаджиите и електората им онова, което не искат да видят.
Ще го напомня и на всичките ни политици без нито едно изключение. Ще го напомня и на действащия президент, който най-вероятно ще и бъдещ.
Онова, което дори Тодор Живков разбра, макар и в края на кариерата си и го заяви публично на голям форум
(цитат):
„Как ще даваш указания?! Как ще решиш проблема? Може да решава този, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш, ти бе? Без пари немаш право да решаваш!”
https://www.youtube.com/watch?v=4Tgr0IAboVQ
*** Затова правителство на партиите на статуквото – Герб+ДПС+БСП, както плашат разни поръчкови „анализатори”, втренчени в едни рубинени звезди на изток от нас, няма да има. Няма да я има и другата такава конфигурация с някоя от „протестните” партии – с коалицийката на Майчето, с вождистския строй на Слави Трифонов.
А ако нагло решат да създадат такава конфигурация, както са заплашили в Кремъл шефа на ЦРУ, тя няма да се задържи дълго. „Икономиката, глупчо!” - да използвам прочутата фраза на Бил Клинтън, ще я вкара в оставка.
*** Следизборният проблем е характерен и за харварците, и за БСП.
Той е в коалицията. Според мен основният проблем обаче няма да е нито в ИБНИ, нито с БСП, а с „Има такъв народ”.
За онези, които ги командват, партията е „ледоразбивачът”. Използвам за определението заглавието на книгата (трилогия) на знаменития Виктор Суворов, понеже случващото се в България е твърде близко до онзи план-сценарий от миналото.
БСП ще трябва да предложи по-приемливи за общественото мнение кандидати, харвардците – да преглътнат иначе неодобрявани от тях лица. Същото в още по-голяма степен важи за коалирането с „Има такъв народ” и Майчето.
Споразумението е трудно постижимо, а стане ли постижимо – ще е препълнено с гнили и разлагащи всичко около себе си компромиси. Като онова явление, което Сталин е спомогнал в създаването му парадоксално като „ледоразбивач на революцията”, макар че е било фашизма на Хитлер.
.
Това ли е крайната цел на геостратегическия двубой у нас, който нарекохме поредица от избори?
Трагедията е, че основният лед, който е сковал развитието на България, не е само и единствено Задкулисието.
Основният лед е българската уникална „душевност”, морал и обществен манталитет. Ако не бяха те в този образ и подобие, останали непроменени като клеймо, като дамга - отпечатък от миналото на човешката цивилизация, никога нямаше да се докараме дотук.
Големият въпрос е дали покрай тези избори ще започне процеса да се осъзнаваме в Народ и Общество!
Или ще си останем само „драги зрители”.
Толкова „драги”, че немили-недраги и на себе си дори!
Григор Лилов
