Беше кучи студ. 2017-та едва беше започнала и лютата зима беше в разгара си. София беше скована от непочистени ледове, а хиляда и няколкостотин души — водени от Христо, Кристиан и Мануела — учредихме "Да, България!".
Броени дни след учредяването, с развълнувани почти до пръсване сърца и премръзнали крака, пушехме потропвайки пред сградата на научно-техническите съюзи на "Раковска" — именно там предстоеше да се проведе първото заседание на Националния съвет на новата ни партия. На нашата нова партия.
Трудно ми е да ви предам оптимизма, висотата на настроението и увереността, която излъчвахме. Повлияни един от друг, заразени от взаимната си енергия, ние бяхме убедени в успеха си, или поне в доброто начало — нямаше кой да ни убеди, че "Да, България!" ще получи по-малко от 10% на предстоящите парламентарни избори. Сред социалистическия интериор на студената почти колкото навън зала на НТС започваше голямата промяна в тази страна. 2017-та се очертаваше светла година.
Единственото, което помрачаваше превъзходното ни настроение, това, което внасяше горчива нотка в сладкия вкус на предстоящия парламентарен триумф, беше предложението на Радан да се явим на изборите в коалиция с "Нова Република".
Ама, извинявам се, как се осмеляват!? Какъв Радан, какъв Наско!? Ние — младите и можещите, предприемчивите и креативните — дето сами ще вземем 10%, на нас коалиции не ни трябват. Подобно на Наполеон, ние сами сме си коалиция, ако мога да си позволя тази парафраза.
Тогава един от най-умните хора, които съм срещал в живота си изказа мнение, че ние трябва да търсим дори по-широка коалиция от тази с "Нова Република", да се опитаме да привлечем и други партии. Мнозина не му обърнахме никакво внимание, бяхме прекалено развълнувани от моментната значимост на ролите си.
И въпреки усилията на неколцината с политически опит да ни повлияят да не бързаме, да преосмислим решението си, както и да имаме по-сериозен дебат относно това предложение, едно стабилно мнозинство гласувахме "против" тази коалиция.
После ни направиха т.нар. "framing" — огромна плеяда от антрополози, политолози, социолози, експерти, анализатори, съвременни мислители, общественици и "притеснени за стабилността граждани", от сутрин до вечер обясняваше как ние ще вземем около 2%, и че повече просто няма как да получим. Целият този "аналитичен поток" вървеше в компанията на огромно количество "горещи", "пикантни" и прочее кафяви новини. Направо ни заковаха на малко над 2%.
Само ще вметна, че на Кирил и Асен в момента им правят "framing".
Мисля, че това първо решение на нашия — тогава буен и изпълнен с нездрав ентусиазъм Национален съвет — е едно от най-грешните решения, в които съм участвал изобщо. Това е личното ми мнение.
Първа политическа сила се става, когато сте изначално заедно, а не когато сте заедно после.
Защото после може и да е кучи студ. Като през 2017-та.
Още дълго след това остана прекалено студено.
Мартин Димитров
