Г-н Борисов едва ли е чел Марсел Пруст, а пък днешните дни и свързаните с тях събития сякаш не предоставят на бившия премиер както времето, така и необходимите дози висока концентрация, които подобна сериозна литература изисква.
Накратко, "По следите на изгубеното време" е роман за липсата на смисъл.
Имам усещането, че с годините ще ни става все по-трудно да откриваме какъвто и да е смисъл в управлението на "ГЕРБ" и Бойко Борисов. И — поемайки по обгърнатата в мъгли пътека към бъдещето — обръщайки гръб на неприветливата днешност, с всеки откъснат от календара месец ние ще ставаме все по-учудени от факта как сме търпяли всичко това толкова дълго. В този смисъл десетилетието на г-н Борисов спокойно може да бъде разглеждано като късометражен комунизъм.
С атипичното си и в известен смисъл примититвно поведение, съчетано с гръмко декларирана принадлежност към "европейските ценности", Борисов с лекота спечели студените сърца на кекавите лидери, пренаселили Съюза в последно време. Защото, на фона на водачи като Митеран, Тачър и Хелмут Кол — независимо от политическите им възгледи — на хора като Урсула Фон Дер Лайен не им остава нищо друго, освен да се завият презглава и да броят овце преди заспиване. Нашият бабаит изпъкна сред една абсолютно безлична маса.
В десетилетие на небивал икономически възход Борисов ни спря. Той асфалтира краката ни в настоящето, възпрепятствайки възхода ни, но пък все по-натрапчиво демонстрирайки арогантността и безнаказаността си. Ние променихме речника си: постепенно, но някак естествено ние спряхме да говорим за "развитие" и започнахме да говорим за "усвояване". Приучихме се на несправедливост и възприехме, че да се краде от еврофондове е нещо нормално. Примирихме се с олигархията и дори положихме старание да намираме добри черти у нея. Защото, олигархията е дарител, тя ни купува неща в борбата с пандемията, например, а е хубаво да ценим дарителите.
Ние тепърва ще осмисляме пораженията, нанесени ни от управлението на Борисов. Убеден съм, че те надхвърлят и най-големите ни корупционни подозрения. Става въпрос за власт, нанесла много тежки поражения върху мечтите ни.
Отива си едно изключително отвратително десетилетие. Това е единствената добра новина.
Мартин Димитров
