От 30 години бездарните ни политикани търсят всевъзможни оправдания за собствения си провал.
И току изровят прогнилата дума „лустрация“ - понеже за нищо свястно или истински важно за Народа не се сещат.
Каква лустрация, бре, нахалници – та вие лустрирахте от Живота огромната част от Народа, обеднихте го до чудовищни размери, оскотихте го направо.
Само си представете, как милиони клетници живуркат със стотина-двеста лева месечно.
Един хлапак, вероятно едва изпъпил от гимназията – и той важно изфъфли пред камерата: „Лустрация!“
Ей, момче – като се прибереш у дома, огледай добре клетите си родители – безмилостно опраскани от Живота.
Тях кой ги лустрира, кой ги унижи и докрай издъни, след като десетилетия са се трудили съвестно и почтено – и сега пак някоя флигорна се опитва да ги будалка.
30 – трийсет – години нефелни флигорни се упражняваха с общия ни Живот, докато накрая го лустрираха и него, направо.
Впрочем, кога и как ще бъдат лустрирани идеолозите и извършителите на Криминалната Приватизация?
Кога ще бъде лустрирана най-сетне от политиката показната глупост, неукостта и презрителната надменност?
Пробитите флигорни, както им се полага, могат да изтръгнат само фалшиви звуци. И да продават единствено отдавна вкиснати „тези“.
На тия негодници и през ум не им минава, че трябваше да бъдат лустрирани, може би дори и най-напред, „Властелините“ на Прехода, скапаняците, които ни завряха в дъното на Европа, във всяко отношение.
Десетина години след Промяната слушахме глупости за „Проваления проект на Бащите“/Соца – Флигорните приписваха този грях на всеки, който не им ходеше по пробитата свирня.
Ами, провала на техния проект, ако изобщо има такъв – него кой го разсипа?
Флигорните са убедени, че Младите, а и не само те, нищо не знаят за Миналото – и затова са лесна плячка; човек без памет е удобен за всевъзможни злоупотреби.
„Което е минало е пролог…“, казва обаче Великият Бард.
Нещастните Флигорни се опитват да представят отминалото време като нещо незначително, да пълнят главите на Младите със слухове и клюки.
Да им внушават, че са се родили „готови“ за великите си дела – примерно, да превърнат Цариградско шосе в пешеходна зона, където да лудуват със скейтбордовете си - засега толкова, все е нещо.
Но извън това постижение, те трябва да проумеят, че за всеки човек е важно някак да се „свърже“ с миналото си – вече изживяно или все още ПРЕДСТОЯЩО.
Иначе – на скейтборда и към Нищото.
И нека само да си представят, как ще им изглеждат след пет или десет години Флигорните, които сега се навират между тях и ги напътстват/пришпорват.
Голяма забава ще бъде.
Кеворк Кеворкян
