Да пипаш китаец пред публика е недопустима обида!
Вгледайте се сега с емпатия (емоционално съпреживяване) в изражението на лицето, в миманса, в езика на тялото, позата, жестовете и осанката на двете персони на въпросната снимка, обиколила медиите у нас и по света - високопоставен Китаец и глуповат Шоп от с. Банкя!
Ще видите:
А.) ПРИ КИТАЕЦА
1.) Изражението на лицето му говори за недоумение, даже шок от прихващането по съпружески от страна на чужд мъж, той е неприятно изненадан, смутен, отвратен, срамува се, чуди се, като същевременно изпитва гняв, даже ярост.
2.) Мимансът казва, че възпитанието (и протоколът) не позволяват на Китаеца да реагира бурно и ярко, както би направил всеки китаец на негово място, тъй като актът на прихващането, то е интимно, почти за кръста, е и с демонстрирана хомосексуална конотация, абсолютно недопустима за китайския етнос, непризнаващ Истанбулската конвенция. Също така и нелепата господарска настойчивост в прихващането обижда и влудява Китаеца. Устните му са гневно стиснати, погледът е яростен и гневен, с така нар. “бял гняв”, характерен с липса на соматични реакции и хипербулия, но от който може да се очаква всичко, включително и сьиатска жестокост;
3.) Езикът на тялото (цялостната телесна конституция) на Китаеца показва астеничен афект, вцепеняване от неуместното шопско прихващане, краката са вдървени. Китаецът е изненадан и бесен, спрял се е, не се движи, въпреки че Шопът просташки го тегли напред, но той е поразен от шока и стои застинал на едно място;
4.) Позата е на човек в ексклузивно състояние, който иска да се избави от изненадала го беда или неприятност. Както добре се вижда, Китаецът се е извъртял на около 30° по часовниковата стрелка в несъзнателен стремеж да се освободи (в случая - безуспешно) от компрометиращото го шопско прихващане за кръста и за дясната му ръка, която той даже със сила е притиснал към тялото си;
5.) Семантиката на жеста с ръцете на Китаеца, които са прибрани към тялото и безволно отпуснати, е в известно противоречие с латентния гняв в лицевия миманс, би трябвало непроизволно те да са свити в юмруци, но те не са, дланите висят. Това издава създалото се тутакси убеждение у Китаеца, че в случая не може нищо да се направи, просто Шопът до него е толкова безнадеждно примитивен, че всяка реакция тук и сега е излишна;
6. Осанката на Китаеца говори изключително в негова полза, тя е показва достойнството на този човек, който го запазва даже и в този безкрайно неприятен за него инцидент.
Б.) ПРИ ШОПА
1.) Изражението на лицето на Шопа цели да демонстрира рутинност на ситуацията с прихващането (той все пак чувства някъде в дълбокото си подсъзнание нелепостта му): “Колко съм ги прегръща̀л и целува̀л по устата таквизи кът тебе, и 3 папи са ме милва̀ли по главата, да знайш!” и “Нищо не се случило, всичко е реда на нещата”;
2.) Мимансът декларира твърдост и непоколебимост по отношение на ситуацията - “Ще връвиш, дека ти кажеме! Нема се дръпаш!”. Лицето е застинало в показно мачовско спокойствие, показва селска решимост и инат. Погледът е вперен “нанапреде”, сякаш да потвърди, че нищо го не интересува този Чърчил на Балканите, той си знае работата, и, моля, никой да не се меси и да не му казва ко да прави, толкоз!;
3.) Соматичните послания от корпулентната (дебела) шопска фигура с характерно затлъстяване около ханша, е, ади да не казвам как се нарича, са:
а.) “Моеме та пречукаме, ако искаме!”
б.) “А ве, вий ко си мислите ве, ей!”
в.) “Не ми пука от нищо!”
г.) “Аре, чупката!”
д.) Ща намеря, ей!”;
4.) Позата, с леко наклонена глава, с твърдоглава устременост напред, без никакъв визуален интерес към прегърнатия китаец и т.н., цели да покаже и да подчертае изключителната значимост на Шопа за околните, за Балканите, за Европа, и за Вселената: “Аз съм Най-важният и Единственият, други нема!”;
5.) Жестикулирането с лявата ръка, с леко разтворен палец спрямо дланта, разперена по сикаджийски маниер, с аксиални увъртвания около бедрото, и със селско размахване при ход напред, показва ясно просташко самочувствие от типа “Бегай, че идеме!”;
6.) Осанката на Шопа, ако махнеш придобитата текезесарска прегърбеност, е като на главния герой на една хубава юношеска книга за индианци от племето команчи на Карл Май, който е бил любимец на фюрера Адолф Хитлер, за нея казват, че била единствената, която Шопът бил чел като пионерче в с. Банкя, за да не го бият у тях.
Въобще, всичко от много отдавна си е много ясно!
акад. Петър Иванов
