Америка ще спечели влияние в Европа и Азия
Стратегическите перспективи на страната се подобряват
Изживяваме напомняне за нейната икономическа тежест и природни ресурси
От 2026 г., ако всичко върви добре, втечнен природен газ (LNG) ще пристига с танкери до бреговете на Северна Германия, ще се излива в криогенни резервоари за съхранение, настроени на минус 160 градуса, и след това ще се „газифицира отново“, преди да достигне енергийната мрежа на мястото на руския внос.
В момента Германия не разполага с LNG терминал. В рамките на 72 часа след започването на войната в Украйна, тя ускори изграждането на двa. От износителите, които ще спечелят, САЩ са по-близо от Австралия. Проява на лош вкус е да се твърди и може би дори да се мисли, но Америка ще бъде крайният „победител“ от украинската криза. Осем месеца след като излизането й от Афганистан говореше за имперски упадък, стратегическите перспективи на страната се променят по начини, които са неизмеримо по-добри.
Въпросният износ е най-малкото. Ако Германия изпълни неотдавнашното си обещание да разтвори кесията за отбрана, тогава САЩ би трябвало да могат да споделят повече от финансовата и логистичната тежест на НАТО.
Европа, която е по-свързана с Америка и в същото време по-малко я източва: дори Кисинджър не би могъл да планира това, което Кремъл е на път да постигне без да иска. Далеч от това да сложи край на обръщането на САЩ към Азия, войната в Украйна може да е събитието, което го насърчава.
Що се отнася до тази част на света, ако целта на китайците е да изолират поне Тихоокеанския басейн от влиянието на САЩ, последните седмици бяха образователни относно размера на задачата. Япония едва ли би могла да направи повече, за да застане на страната на Киев, а следователно и на Вашингтон.
Новоизбраният президент на Южна Корея Юн Сук-йол иска да се срещне с президента на Украйна Владимир Зеленски. Сближаването между тези източноазиатски приятели на САЩ - но не винаги такива помежду си - е подпомогнато от заплахата на единството между Китай и Русия.
Всичко това оставя въпроса за Тайван. Лесно е да се преувеличи сходността на ситуацията с Украйна, чиято независима държавност, за разлика от острова, е призната във Вашингтон. Най-малкото обаче потенциалната цена за Китай от евентуална атака - като животи, санкционирана търговия и морална репутация - сега е твърде ясна.
В ретроспекция, макар и да беше провал, случилото се в Афганистан миналия август замъгли фундаменталната сила на положението на Америка в света. Изживяваме напомняне за нейната икономическа тежест и природни ресурси, както и за разузнавателните й активи, които предсказаха инвазията на Путин. В същото време паметта на света е насочвана към най-голямото и най-лесно забравяното предимство на САЩ: непопулярността на техните съперници.
Хората подкрепиха САЩ след атаките на 11 септември, само за да им се ядосат после отново. Но Ал-Кайда беше просто рушител на международния ред, а не реалистичен негов наследник. Хората можеха да се върнат към циничното отношение спрямо САЩ (които, нахлувайки в Ирак, им дадоха всички основания за това) чрез знанието, че нито един достоверен узурпатор на глобалната им роля, който дебне зад кулисите, не заслужава да бъде подложен на същия контрол. Русия все още се отърсваше от бурните си 90-те години. Китайската икономика беше малка част от сегашния си размер.
Антиамериканизмът беше много достъпен.
И така, както при толкова много стоки, цената напоследък се увеличи. Ако има такова нещо като съд на световното мнение, то сега трябва да претегля САЩ не срещу абстрактен идеал, а срещу реалността на неравното партньорство между Москва и Пекин. Именно тази промяна в интелектуалната атмосфера, а не толкова милиардите кубически метри нови поръчки за газ или дори вероятното отслабване на натиска върху Тайван, поставя Америка в по-добра позиция.
trud.bg
