„Трагедията на хората в засегнатите от наводнението населени места е резултат от безвремието и безредието в “Напоителни системи” в последната година. Дотук се стигна заради липсата на каквато и да било превенция. Днес няма оперативна координация между НИМХ, басейнова дирекция и Напоителни системи. Реагира се след събитията, а не се работи превантивно за намаляване на щетите от вредното въздействие на водите“, това написа в личния си фейсбук профил Снежина Динева, която бе изпълнителен директор на “ Напоителни системи“ ЕАД.
Ето какво още споделя тя за водния кошмар, засегнал редица населени места в България (публикуваме думите й без редакторска намеса):
„По време на нашето управление Напоителни системи винаги е било свързващото звено между всички институции, ангажирани с тези ситуации, защото нашите експерти са били винаги на терен и сме следели денонощно всички критични точки. Когато се е налагало, за да спасим живота и здравето на хората, както и тяхното имущество сме пристъпвали към планирано прерязване на диги с цел насочване на водните маси към далечни от населените места точки, за да не допускаме или ограничим максимално щетите по сградите и инфраструктурата. По този начин многократно сме спасявали десетки населени места през периода на нашето управление. През последната година обаче непознаването на управлението на такъв тип кризисни ситуации от назначените от “Промяната” хора доведе до това да се изгуби контрол и възможността за превенция на трагедии като сегашната. Истината е че количествата дъжд, които са паднали са наистина огромни. Истината е че най-вероятно реката нямаше как да не прелее защото е оразмерена само за 240 куб. метра, а приливната вълна е била с обем с над 400 куб. метра.
Но също така е истина че ако експертният състав на Напоителни системи беше на своите места, щетите щяха да бъдат в пъти по-малко и най-вероятно само върху земеделски земи. От една година не се работи по най-важната дейност, която е вменена на дружеството по опазване на вредното въздействие на водите. В резултат – отводнителните канали са останали с много ниска проводимост, речните корита са обрасли, което намалява възможността за безпроблемно преминаване на водните маси.
Нашият екип познава проблемните места на цяла България и конкретно на засегнатия от наводнението район, който е един от най-застрашените от такъв тип бедствия в държавата. Знаем, че няма съоръжение, което да ретензира такъв тип приливни вълни, а водосбора на река Стряма е огромен. Затова предприехме действия за кардинално решаване на проблемите на целия регион. Изготвихме цялостен проект за превенция от вредното въздействие на водите, в който включихме изграждането на язовир Падеш( изключително необходим, както за да побира водните маси от такива приливни вълни, така и да осигури питейната вода в района, който и до днес страда от безводие в летните месеци), цялостна рехабилитация на главните отводнителни канали, както и на дигите -там, където са отслабени.
Липсващите от 60-те години средства за това бяха осигурени чрез проекта на Напоителни системи в НПВУ, който с лека ръка беше премахнат от правителството на “Промяната” , за да бъде заменен с проекта за батериите! За съжаление днес сме свидетели на резултата от безхаберието и некомпетентността на тези аматьори!
Политика не се прави с опорки, а с експертиза. Ето още малко факти.
Наводненията се формират от прекомерен повърхностен воден отток. Такъв се получава при интензивни валежи (много дъжд за кратко време) или при много продължителни, макар и неинтензивни валежи.
Формирането на повърхностен отток се влияе от всички фактори – температура, почва, растителност, релеф. С най-голяма тежест – над 78% е наклонът на терена. Това означава, че след като се е формирал повърхностен отток, неговото разпространение не зависи от покритието на терена, а от наклона. Когато във водосливите (деретата) има натрупана подвижна биомаса (клони, листа, боклук), високият повърхностен отток с голяма кинетична енергия го отнася със себе си.
Това спомага за запушването на по-тесни места, събиране на водата и формиране на приливни вълни, след като се разрушат преградите. Горските насаждения имат способност да омекотят първоначалното формиране на повърхностен отток, но не и да го предотвратят при големи обеми вода. Обратно – същите могат да осигурят подобряване на влагата в почвата и въздуха при продължителни суши, благодарение на изпомпването на вода от по-дълбоки почвени слоеве, но това е за кратко!“.
Източник: demokrat.bg
