Горките моряци от кораба „Царевна“ – опитаха се да ги превърнат в лъжесвидетели. Очевидно ги притискаха и сякаш беше неизбежно да ги превърнат в поредните глашатаи на Лъжата Кирчо.
Моряците обаче издържаха.
Те трябва да са щастливи и заради друго – приключението им напомни за една трагична особеност на днешното ни „състояване“ – лениво и безотговорно - което ни изправя пред един стряскащ извод: тук все има спасители, но няма спасени.
С това се сблъскваме, при всеки случай.
Така е изобщо и със „Случаят България“ – защото ние вече сме случай, а не държава. Случай, в който трудно може да се открие разсъдък.
Държава, която до голяма степен е оставена в ръцете на лъжци и позьори.
Вече са използвани всички достъпни епитети и определения, за да се опише/покаже някак нагона на ПростоКиро към измислиците. Хроникьорите му са на път да се изчерпят, но той става все по-изобретателен. Скоро и медиите ще се уморят и само кротко ще го съпровождат от лъжа към лъжа.
Случаят с моряците от „Царевна“ е един от най-бруталните примери за налудността, с която Кирчо оглозгва всичко, което се изпречва на пътя му – стига това да му осигури някакво внимание от страна на публиката.
Безцеремонно ни съобщава, че координира всички детайли по довеждането им; че поддържа връзка едновременно с руснаците и украинците; че има под ръка специална група на военното разузнаване – лъжа, която незабавно беше отречена от самите военни; и още, и още фантазми.
Едно отвратително самохвалство, бродирано с лъжи, което ни представя като идиотска държава, понеже този е неин премиер.
Той е лишен от елементарните задръжки, с които дори един провинциален файтонджия би се съобразил – без да му мигне окото се представя за посредник между Русия и Украйна – днес за освобождаването на моряците от „Царевна“, а утре ще каже, че е спрял и самата война.
Накрая на моряците им писва от толкова героизъм – и сами отиват при войници на Донецката народна република/ДНР, които ги посрещат радушно. Край – представлението на Кирчо би трябвало да пусне завеси.
Следва обаче продължение – още по-позорно.
От външното ведомство на ДНР звънят във Външното ни министерство, за да уредят предаването на моряците, но нашите мизерници се крият като мишки и не отговарят на многократните позвънявания.
Мишките са заети да правят паметник на Лъжеца Кирчо. До там сме я докарали.
Моряците се прибраха и благодариха на войниците на ДНР, също и на руснаците за спасението си – поне двама души го направиха пред камерите на Би Ти Ви – без да се плашат и съобразяват с ничии мераци.
Описвам по-подробно историята, защото по телевизиите тя буреняса от измислици и полуистини.
На зрителите дни наред бе поднасян обичайния буламач за такива случаи: нашите управници са герои, макар че иначе са по-скоро главанаци.
Новинарите на Би Ти Ви вложиха цялата си опитност, за да замръчкат някак лъжите на Кирчо и успяха в благородното си начинание, но само донякъде.
Простите думи на двама моряци срутиха цялото многодневно лъжовно каканижене – това постига словото на обикновените хора.
Иначе бяхме свидетели на абсурдни твърдения, човек оставаше с усещането, че не гледа новини, а решава някаква кръстословица, при това грешно съставена.
Не ни казват, кои са спасителите на моряците ни, кой ги е измъкнал от смъртоносната зона на Мариупол – обаче ни казват, че са ги настанили в хотел в Донецк; не ни казват, каква е ролята на руснаците – обаче ни казват, че са закарали нашите хора в руския град Сочи и пр., и пр.
На новинарите всичко им е ясно, но какво да правят – трябва да пазят белия си хляб. Надеждата им е, че зрителите сами ще разпознаят идиотите в историята.
А и ПростоКиро в подобни случаи е толкова жалък, че се отнасят към него като към някакъв рядък животински вид, който трябва да се опази на всяка цена. Природозащитници сладки.
Впрочем, Кирчо е много отзивчив към опонентите си – те няма защо да го опровергават, понеже на следващия ден той сам се опровергава, това при него е абсолютно правило, то му е присъщо като дишането. Така че, никакви спорове не са нужни с него.
Има едно старо и достатъчно ясно телевизионно правило: когато разговаряш с човек, който е дошъл в студиото, за да излъже, не разчитай прекалено на досетливостта на публиката, помогни й да различи измамника.
Пак в Би Ти Ви питат Марков от Ситуационния център на Министерството на външните работи, кой контролира пристанището в Мариупол. Лесен въпрос.
Той се усмихва ехидно, поне така си мисли, и отговаря: „Тъй наречената Донецка народна република“.
Не е редно човек от дипломатическо ведомство да иронизира с думи от рода на „тъй наречената“, но на нашите умници всичко е позволено.
„Разговаряхте ли с техни представители?“ – пита водещият.
„Не, не разговаряме с тях“ е отговорът.
И истината трясва като неутронна бомба в студиото – кои са истинските спасители и кои са симулантите.
Кирчо и леваците край него просто се опитват да присвоят чужди заслуги. Лъжовните спасители на ПростоКирчо дори са отказали да разговарят с истинските, той обаче не престава да клати дайренцето си…
Телевизионните новини, ако все още си падате по тях, трябва да се слушат с пределно внимание.
В късната емисия на Би Ти Ви на 18 април съобщиха, че жени и деца се връщат обратно в Киев, въпреки увещанията на кмета Кличко да не го правят.
Този факт се нуждае от специално обяснение, но никой не ти го дава.
Преди време пък чухме нещо друго, случайно изтървано или не – но то заслужава да бъде отличено като „Репликата на войната“ – поне в пропагандната й част.
Репортерката Християна Червенкова съобщаваше от „мястото на събитията“ новините на деня – и след една от тях направи знаменателното уточнение: „Така е, поне според украинската страна“.
Истината се процежда капка по капка, така е било винаги.
Няма ли най-после да открият ситуационен център за спасяване от лъжци, а още повече от хора, които очевидно не са с всичкия си.
Един казал – „Ако отидем на нови избори, ще ги спечели Путин“.
Не стига, че руснаците върнаха моряците, ами сега и това.
Хайде отпуснете се малко, дишайте по-спокойно, живот с премляскване на глупости до никъде няма да ви доведе.
Две думи за областния управител на София.
Някакъв гербер каза, че той се държи като руски наместник.
Не, за негова чест, Иван Кючуков се държи като наместник на българския закон, който разрешава улици да се кръщават единствено на личности, които са свързани с българската история и имат принос към нея.
Кючуков оспорвал и решението на Столичната община да украси фасадата си и с украинското знаме, редом с българското.
Тъй е – нашите дупедавци винаги ще бъдат повече с „Шарли Ебдо“, отколкото с опустошеното село Бисер.
А Асен Василев също се напънал повече от нужното и рекъл: „Най-голяма полза от нови избори ще имаме ние“.
Интересно, в какъв смисъл?
Да не би вече да са си натъкмили схемите, заради които изобщо наминаха насам – и да са стегнали куфарите?
Ако е така, много трябва да внимават следващите управници, когато приемат държавата от ПростоКирчоПростоАсен.
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
