Една от най-дълбоко пазените тайни в държавата – „Стенограмата КТБ“ е на път да излезе на бял свят. Административният съд София – град отмени отказа на администрацията на президента да предостави стенограмата от консултациите от 29 юни 2014 г.
Изненадващото решение на съда моментално „създаде сутуация“. До този момент две президентски администрации наложиха общо шест отказа по искания на граждани, журналисти и депозанти в КТБ за достъп до стенограмата.
Решението на съда не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд. Дали президентът Румен Радев ще го направи?
Отоговорът на този въпрос ще даде и яснота доколо президентът Радев наистина е склонен и способен да се отърси от политическия похлупак.
Защото „стенограмата КТБ“ е онзи документ, който в най-голяма степен показва политическото съглашателство, което царува в България. Онова съглашателство, при което уж враждуващи за избиратели и конкуриращи се за идеи партии внезпно „се разбират“. Разбират се да покрият един случай, защото всички те – от политическия елит са замесени в него.
Стенограмата от срещата за КТБ е стенограма на срама.
Повдигането на завесата ще изложи на показ много нелицеприятни за политиците факти. И те са готови на всичко, за да не го допуснат.
Пръв на амбразурата да пази стенограмата на срама се хвърли обичайният безсрамник – президентът Плевнелиев. Откакто приключи мандата си като президент, Росен Плевнелиев не спира с медийните си изяви и се превърна в съвсем открит лобист по различни теми. Той например обяви, че България трябва да избера самолети Ф-16 за превъоръжаването на военно-въздушните сили, а не „Грипен“, каквото решение взеха професионалните военни.
Плевнелиев посъветва Радев да обжалва решението на съда за разсекретяване на „стенограмата КТБ“.
По думите му има критични моменти, в които политиците трябва да кажат всичко, а законодателят е преценил че казаното там (на Консултативния съвет по национална сигурност) не се обявява.
„Нека да оставим някои от най-отговорните решения да се взимат наистина отговорно, но зад затворени врати“, каза Плевнелиев.
Разбира се, неговата теза щеше да звучи правдоподобно ако по време на мандата си Плевнелиев не беше акцентирал няколко пъти, че „истината за КТБ трябва да се каже докрай“. Очевидно бившият президент все пак си има някаква червена линия, отвъд която истината няма значение.
Какво е мнението на Плевнелиев в случая няма никакво значение. Освен за него самия. Единственото важно е какво е мнението по въпроса на президента Радев. След един от отказите, които неговата админисрация наложи, държавният глава коментира, че искал да се запознае със съдържанието на документа и тогава да прецени дали е уместно да се разсекретява.
От началото на мандата си президентът Радев упорито се опитва да представя себе си като фигура, която не е партийно обвързана. Защото той не бил партиен кандидат. Сега Радев получава идеален шанс да докаже това.
Президентството може да се съобрази със съдебното решение и огласи „стенограмата КТБ“.
Това без съмнение е в интерес на обществото. В този смисъл е решението и на съда. Всичко останало – за търговски тайни и за сигурността на политиците са обиконовени шикалкавения.
И голям срам. За т.нар. политически елит, с извинение.
Мирослав Иванов
transmedia.bg
