Да се разчита единствено на ваксинацията като основна стратегия за смекчаване на COVID-19 и неговите неблагоприятни последици трябва да бъде преразгледано, особено като се има предвид варианта Делта (B.1.617.2) и вероятността от бъдещи щамове.
Може да се наложи да се въведат други фармакологични и нефармакологични интервенции наред с увеличаването на процента на ваксинация. Подобна корекция на курса, особено по отношение на политическия наратив става от първостепенно значение с възникващите научни доказателства за реалната ефективност на ваксините.
Например, в доклад, публикуван от Министерството на здравеопазването в Израел, е съобщено, че ефективността на 2 дози от ваксината BNT162b2 (Пфайзер и Бионтех) срещу предотвратяване на инфектиране с COVID-19 е 39% [6], което е значително по-ниско от изпитването ефикасност от 96% [7].
Също така се очертава, че имунитетът, получен от ваксината на Пфайзер-Бионтех, може да не е толкова силен, колкото имунитета, придобит чрез възстановяване от вируса COVID-19 [8]. Съобщава се също и за значителен спад в имунитета от иРНК ваксини 6 месеца след имунизацията [9].
Въпреки че ваксинациите предлагат защита на хората срещу тежка хоспитализация и смърт, CDC отчита увеличение от 0,01 до 9% и 0 до 15,1% (между януари до май 2021 г.) в процента на хоспитализации и смъртни случаи, съответно, сред напълно ваксинираните [ 10].
В обобщение, дори когато трябва да се положат усилия за насърчаване на населението да се ваксинира, това трябва да се прави със смирение и уважение. Стигматизирането на населението може да причини повече вреда, отколкото полза.
Анастасия Гешева
