Този път не води към храма! За "македонската" кирилица, "руските писмена" и заличената България

1.

Един руски документален филм възпали целокупното българско общество и предизвика международен скандал. "Една вяра, един език" е заснет от телевизията на гр. Кемерово и на ХХVI фестивал "Радонеж" в Москва получи награда за най-добър филм на регионална телевизия. Фестивалът се провежда с благословението на руския патриарх Кирил и с подкрепата на правителството на Москва и Съюза на кинематографистите в РФ.

По Коледа филмът бе показан и на фестивала "Покров Богородичен" в Скопие. Медиите в РСМ безпогрешно разчетоха "посланието": "Според документарецот "Една вера, еден jазик" татковината на словенската азбука е Македониjа"...

Тъй стана тя...

Едни "документарци" бродят напред-назад из "картата" на кирилицата и православието - Русия, Гърция, Херсонес (Крим), Охрид, Украйна, Сърбия, Черна гора, но по никакъв - никакъв! - начин не се и доближават до България. Не се и докосват до България. България е като прокажена. България е прокудена от собствената си история и от своя величав принос в европейската и световната цивилизация.

Според "документарецот" кирилицата е македонска, старобългарският език е македонски, православната вяра и свещените книги са македонски и от "македонските земи" политнали те към славянските народи - да ги просвещават...

България няма нищо общо със св. Кирил, св. Методий, св. Климент, св. Наум, св. Горазд, св. Сава, св. Ангеларий; със св. Цар Борис I Покръстител и цар Симеон Велики; с Кирилицата и Православието; с книжовните школи в Преслав и Охрид; с Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Константин Преславски...

Като един "примкнувший к ним Шепилов" България някак се присламчила към цялата тая работа.

Да благодарим коленопреклонно, че българите (бугарите!) не сме наречени диво и безпросветно татаро-монголско племе; че са ни спестени македонистките нелепици как св.св. Кирил и Методий избягали от Македония заради българските набези, пък св. Климент отишъл в Охрид, щото св. Цар Борис го изгонил...

2.

Три са основните "послания" на филма.

Първо "послание". 

"Кирил и Методий се установяват в Херсонес за цели две години. Не бързали да вървят към Хазарското царство, което и бездруго щяло да се разпадне. Не бързали, защото открили Евангелие и Псалтир, написани с руски писмена и на тези руски писмена се опирали те, за да създадат азбуката. Така в Херсонес св.св. Кирил и Методий поставили началото на Третия Рим, понеже открили едновременно мощите на св. Климент папа Римски и Евангелието, написано с руски писмена"...

NB! В Херсонес Светите братя не откриват никакви "руски писмена" (този израз е повторен и потретен!), защото "руски писмена" няма. Има руни, има превод на Библията на Вулфила на готски, има на сирийски, но "руски писмена" няма. Историческата наука го е доказала хиляда пъти! "Документарците" мимоходом споменават Черноризец Храбър, тоя досадник, дето твърди, че преди Кирилицата славяните се опитвали да пишат "с черти и резки", но зъб не обелва за "руските писмена"!

Идеята "Москва - Трети Рим" се заражда след падането на Константинопол през 1453 г. под ятагана на Мехмед II Завоевателя. Пръв формулира идеята за Третия Рим руският монах Филотей в две свои послания от 1523-1524 г. Ерго - от пребиваването на св.св. Кирил и Методий в Херсонес до 1523 г. има 7 века! И никакъв Трети Рим не се мержелее на историческия хоризонт.

Второ "послание". 

"Св. Владимир ни донесе (на руснаците) православната вяра... В Херсонес идвали западни християни, известен е този проблем на България със западните християни... Но св. Владимир избира православието, защото може да прочете свещените истини на роден, разбираем език".

NB! Първа в целия славянски свят просиява Българската православна църква - автономна от 870 г., автокефална от 927 г. Тя е сред първите пет най-древни църкви: след Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Св. Владимир приема православието през 988 г. - 125 години след св. Цар Борис I. За да прочете свещените книги на разбираем език, тези книги са дошли отнякъде. Откъде? "Българският цар изпратил в Русия (Киевска Рус) учени йереи (свещеници) и книги", пише в древноруската Йоакимовска летопис. Първият Киевски митрополит е българинът св. Михаил (988-991) - "мъж изключително учен и богобоязлив, същински българин", който пристигнал в Киевска Рус "с четирима епископи и много свещеници, дякони и псалтове от българите", и поставил епископите в Ростов, Новгород, Владимир и Белгород, казва летописецът. И още седмина български архиереи светителстват в Русия в различните времена, и сред тях блести св. Киприан, митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия. Но "документарците" не знаят това.

Трето "послание". 

"Македония е родина на славянската азбука. Тук, на брега на Охридското езеро е създадена кирилицата. Охрид е древната столица на България и Македония... В Охрид е създадена кирилската азбука! Тук е изобретена кирилицата, в манастира "Св. Пантелеймон". Оттук се е разпространила и православната вяра! Оттук дойдоха в Русия първите книги... Благата вест, дошла в Русия от Македония, се връща в тези земи от Русия след хиляда години!"...

NB! Старобългарският е най-старият славянски език с писменост, която писменост - глаголицата, е създадена от св.св. Кирил и Методий в IX в. на основата на българския говор в Солун. А във Велики Преслав, който - каква изненада! - не се намира на Охридското езеро, учениците на Светите братя ще създадат кирилицата. И от старобългарския ще се родят през ХVII-ХVIII в. и литературните славянски езици, колкото и този факт да не харесва на някого.

Общият език на славяните в Средновековието е старобългарският - език народен, всекидневен, книжовен, културен, литературен, богослужебен, литургичен, сакрален, свещен, държавотворен.

Още в IХ век св.св. Кирил и Методий превеждат Библията, защото всеки народ има върховното право да разговаря с Бога на своя език. Други народи ще трябва да почакат още столетия, та и те да се сподобият с това право. На френски Библията е преведена през ХIII в., на английски и полски - през ХIV в., на немски, унгарски и испански - през ХVI в., на италиански - през ХVII в.

Охрид е бил столица на България, но не и на Македония. Т.нар. "македонски земи" са Първото българско царство. "Благата вест" е отишла в Русия не от някъде другаде, а от България.

Основите на манастира "Св. Наум" в Охрид са положени през IХ век...

3.

"Документарецот"

е една камара от нелепости, фалшификации, провокации, измамни твърдения, стаени факти и премълчани истини: Великоморавската мисия е смърцафърцана; българската столица е "българският град Плиска"; на фона на "Азбучна молитва" виждаме иконата на св. Наум (всяко българско дете знае, че авторът е Константин Преславски); и най-сетне - величавото внушение! - без Македония делото на Светите братя щяло да погине, а кирилицата е "македонска", "изобретена" в Охрид, на базата на несъществуващи "руски писмена"! Изобщо - кирилицата е руско-македонска направа...

Това е рефренът!

Константин Преславски

Азбучна молитва 

Тази мешавица от измишльотини, произнесени задушевно и приповдигнато в кадър и зад кадър, издевателства над историческите факти 84 минути... Сценарист и режисьор е Елена Мироненко, нейни музикални и поетични съчинения звучат редом с православните песнопения и стиховете на Тютчев и Бунин...

4.

Няма такъв филм!

Има поредица от 8 тв предавания на религиозната програма "Дорога к храму" с общо времетраене към 120 минути, снимани 2015-2018 г. Т.нар. филм е сглобка, сбироток от тези 8 предавания, докарани до 84 минути след монтаж - хем душмански, хем перфиден. Великоморавската мисия е посечена заради изречението, че учениците на св.св. Кирил и Методий намерили спасение в България. Изклъцкана е и срамежливата реплика за "огромната роля на България". Даже изображението на св. Цар Борис I е изклъцкано все така далновидно! Със сигурност този път не води към Храма!

Накрая има благодарности за "благотворителната подкрепа и съдействие". Сред заслужилите са: Ратомир Тодорович - генерален директор на ООД "Планум" (най-голямата строителна компания в Сърбия, специализирана в изграждането на военни летища, авиобази, магистрали, мостове, тунели); Кирил Петров (според Гугъл - директор на Държавния архив на РСМ до 2019 г., т.е. по време на снимачния период) и руското посолство в РСМ (първите благодарности са в осмото тв "парче").

Във "филма" участва бившият руски посланик Олег Щербак. Според официалната страница на фестивала в Скопие "филмът" е финансиран от руското посолство в РСМ. Сергей Баздникин, сегашният руски посланик в РСМ, мълчи...

Прави чест на Елеонора Митрофанова, руския посланик в София, за светкавичната реакция, че този филм "не съответства на позицията на официалната руска историография" и е лишен от "историческа експертиза". Остава въпросът каква е позицията на г-н Лавров!

5.

Из книгата на А.С. Князев

"Святые равноапостольные Кириллъ и Мефодий, просветители славянъ, и влияние ихъ подвиговъ на народное образование, как всего славянскаго мира вообще, такъ и России в частности", издадена в 1866 г.:

"Враговете на Православието изгониха от Моравия ревностните ученици на св. Кирил и Методий... Божията премъдрост откри пред изгнаниците още по-благоприятна възможност да разгърнат своето дело. Преселвайки се от Моравия в България, където сякаш нарочно, за благоуспяването на техните Апостолски трудове Господ въздигна венценосните покровители на народното образование в лицето на благочестивите царе Борис и неговия син Симеон, наречен книголюбец, те с пълен успех продължиха да разпръскват Божията светлина над славянския свят...

Каквото е Кирило-Методиевска Моравия за разпространението на християнството в славянския свят, това е България за разпространение на просвещението... На кого, след Бога, Русия дължи своето величие и слава? Кой я научи на всичко истинно, добро, прекрасно и велико? Кои бяха тези учители, ако не учениците на св. Кирил и Методий? Гърците не изпратиха от Византия знатни учители да учат руснаците, защото руснаците не можеха да разберат гърците"...

Акад. Дмитрий Лихачов: 

"Кирил и Методий съзнаваха, че техният труд ще принадлежи на цялото човечество. Те предвидяха значението на своето дело за бъдещето. В това е тяхното поразително величие... На основата на българския език те създадоха азбука и великолепен, тънък литературен език, способен да изразява най-сложните идеи. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността", който им дава нравствена сила и способност да възвисяват мисълта, понятията, представите, емоциите... Българската писменост позволи на Русия не да започне да създава литература, а да я продължи и да я развива. Културата няма начална дата. Но началото на руската култура без съмнение е 988 г. (покръстването на Русия). Писмеността, която ни бе дадена от България - това е най-важното, което даде на Русия кръщението...

Изпреварвайки другите славянски страни, България извърши велико дело, като присъедини и себе си, и другите славянски страни към общоевропейското развитие... Нейните интереси не затъмняват целия останал свят, а, напротив, те представят и представляват целия този свят"...

Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия: 

"Следвайки думите на нашия Господ Иисус Христос - "Идете, научете всички народи" - светите Кирил и Методий се трудеха неуморно, за да получат нашите предци достъп на роден език до живителния извор, до непресъхващата съкровищница на мъдростта - словото Божие. Подобно на верните и мъдри мироносици, Светата Българска Църква - най-древната сред славянските Църкви - повече от хиляда години води своя верен народ към Христа. Именно тази Църква изпрати в Киевска Рус духовенство, монаси, книжници заедно с богослужебни книги, станали първите свещени текстове, с които се запознава новопокръстения руски народ. Нито една национална култура не може да съществува без своя база, без основа. За нас това е източноправославната култура. Ние приехме от вас културно-генетичния код на братята Кирил и Методий".

6.

За 11 века руската държава - държава! - не намери сили да каже "Благодарим на България, която ни даде азбуката и църквата, знанието и вярата"! Но Бог вижда!

Ревниви са империите. Докачливи са те, обидчиви в своята гордост и величие. Не допускат мисълта, че друг е направил нещо преди тях, за тях и главно - за света. Не го признават, щото им образува комплекси. Но Бог вижда!

Българските учени помнят как след 1944 г. по настояване на Москва е закрита Кирило-методиевската комисия на БАН и е забранено създаването на Кирило-методиевски институт, и така - до 1971 г. Но Бог вижда!

България тачи, почита и чества св.св. Кирил и Методий още от IХ век. В Русия 24 май е официален празник от 1986 г. И колкото по-пищни и грандиозни са честванията в Русия, толкова по-малко се чува името на България... Напоследък не се и чува. Но Бог вижда!

Истината не прави никого по-слаб, нито по-малък, нито по-малко значим. Тя въздига всекиго до мястото, което му е отредено от неговите собствени усилия и въпреки усилията на неговите зложелатели. Тя е като светило - ако я сриташ под миндера, ще ти подпали къщата. Защото Бог вижда!

7.

В своята книга А.С. Князев казва: "Руският народ не се бои от знанието и образованието, но от едно се бои - да не му дадат камък вместо хляб и змия вместо риба"... Никой народ не иска и не заслужава камък вместо хляб и змия вместо риба. Българският народ - също.

"Документарецот" не е просто посредствена, бездарна и безпросветна провокация, породена от глупост, престараване или обикновена подлост. Това е "творчески" израз на една недостойна, недалновидна и егоистична политика, от която не е последвало, няма и да последва нищо добро. За никого. На Балканите и не само. Тази политика и нейните превъплъщения сеят раздори и подхвърлят на православните народи камък вместо хляб и змия вместо риба.

Кому это выгодно?

автор: Велислава Дърева

https://duma.bg/