Като жив свидетел на "прехода", който аз наричам пълзяща катастрофа на България, често мисля защо и как стигнахме дотук. До време, в което не виждаме истината пред очите си, време, в което ценностната ни система е обърната изцяло, време, в което целият боклук от дъното изплува на повърхността.
Признавам професионализма на кукловодите. Поне по отношение на промиването на мозъци или по-културно казано: манипулиране на масите. От деветмилионен народ, отраснал със съзнанието на семейните ценности, за България като свята Родина, с надежда за бъдещето, ни превърнаха в шестмилионно стадо, отрекло всичко, което е традиционно и българско. Гьобелс шапка би им свалил на професионализма и наглостта.
И за мен в основата е манталитетът на българите. Които винаги се възхищават на чуждото. Още от времето на Византия, както наричаме Източната Римска империя. Криворазбрана цивилизация от времето на Аспарух досега. Винаги считаме другите за по-добри и интересни от нас, българите, винаги се подценяваме като народ. През Първото и Второто българско царство, сме се възхищавали и копирали от византийците, след това по турско - от гърците и европейците, а сега - от еврогейските ни господари.
Мечтата на българина по времето на Тодор Живков беше да си купят банани, готини дънки от Кореком и да отидат в чужбина. И често си мисля, че песента на Тодор Колев "Как ще ги стигнем американците", обобщава това, което мислехме всички ние. Че зад Желязната завеса е една приказна страна, в която лошите комунисти не ни пускат да отидем. И когато Горбачов продаде СССР и разби СИВ и Варшавският договор, ние, в объркването си какво се случва, погледнахме към тези, на които се възхищавахме заради киното, дънките и бананите. Но видяхме само това, не и другото, това, за което ни предупреждаваха. И дяволът дойде при нас с всичко, за което някога бяхме мечтали......
През първите години в университета, "Отворено общество" за първи път беше дошло в България и първата им работа беше да зарибяват студентите. И още на първата им лекция усетих фалша и това, което се опитват да постигнат. Да отрекат националното, да отрекат традициите, семейните ценности, вярата....всичко, което крепеше духовният свят на българина. А ние толкова искахме да сме като онези от холивудските филми, да постигнем американската/европейска мечта, че дори не се усетихме кога започнахме да се променяме.
А злото дойде с думите "демокрация", "приватизация", "реституция", "свобода". Толкова красиво изглеждаше, че ние му повярвахме. Отворихме му домовете си и умовете си. Докато ни завладя напълно. И когато срина семействата, ценностите, морала, икономиката и съзнанието ни, показа истинското си лице - на корупция, морално разложение, алчност и агресия. А ние останахме като излъгани деца в надеждите си и се питахме къде сбъркахме. И останахме да гледаме нашите деца и близки как са поразени от отровите на ума и как манипулирането на злото е убило всичко разумно и морално в тях.
Грешката беше наша. Защото бяхме мечтатели. Защото искахме банани, а не свобода. Защото искахме лъскав живот, а не здрави ценности, защото искахме пътуване по света, а не здраво семейство.
Винаги внимавай какви са мечтите ти....
Елена Гунчева
