ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ БОЙКО
https://svobodnoslovo.eu/nachalna-gore/trudno-e-da-badesh-boyko/17301
SvobodnoSlovo.eu
"Я елате пиленца при батко" припяваше до скоро един емблематичен фолкпевец и този рефрен на чалгата от десет годинии не е изгубил и атом от своята актуалност. Т. е., откакто ни управлява ГЕРБ и Главатаря на тая "организация" при появата на какъвто и да е проблем, всички тичат при Батката Бойко.
На рамото на Бойко търсят утеха болни и нещастни хора, родители на убити деца, онеправдани човеци с увреждания, учени, учители, полицаи, пожарникари и други отр
итнати от държавата и неѝната администтрация, чието задължение е да помага на тия хора.
Утре предстои среща на запалянковците на ФК "Левски".
Вчера при Бойко бяха родителите на убития от някакви диваци, футболни фенове в Солун български младеж. Оня ден при Бойко бяха бащата и близките на убитото момиче в с. Галиче...
Главатаря Бойко не хлопва врата никому и е готов да приеме всички онеправдани, унижени, съсипани, обезверени и смазани от безразличието на държавата и чиновниците ѝ хора от различни социални групи, професионални общности и прослойки. Бойко им стиска ръцете, съчувства им, обещава, предприема мерки, разпорежда да се променят на коляно закони и норми и така катализира прекалената концентрация на доверие в себе си. И малко хора не си дават сметка, че тази концентрация на власт, доверие и надежди във всемогъщия и вездесъщ самодържец е публично признание за абсолютизираната от десет години липса на държава, държавност, разумно и ефективно управление. Колко и кои хора отчитат, че преекспонираното доверие и превъзбудените надежди към премиера издават елементарна посредственост и дори примитивизъм в състоянието на обществото и общественото мнение и че това състояние е първосигнално, непродуктивно и зловредно за народа и държавата? А нещата са прости: държавата работи лошо, или не работи, защото функционирането ѝ изцяло зависи от тая прекомерна концентрация на власт и надежди в ръцете и волята на един прост, необразован и елементарен индивид, който в името на егото си е готов да пожертва всеки и всичко.
Българинът от векове обича да мрънка за силната ръка, която ще накаже лошите му врагове. Това създава една особена топлина и някакъв миризлив уют в битието му - носи се аромат на чубрица, шарена сол, туршия, ракия и други привлекателни атрибути на едно състояние, което внушава сигурност, дълголетие и безгранично безгрижие за близкото, а и по-далечното бъдеще. Все някой ден ще дойде добрия Юнак, справедливия Цар, човекът, който ще ни даде пари на заем, но няма да бърза да си ги върне. А че кметът, попът и даскалът крадат от общината, училището и черквата - това не е толкова важно. Ще дойде добрия Цар, ще ги набие, ще ги накаже, ще си вземе своето, а ние ще останем при чубрицата, шарената сол и ракията. Ще си останем в килера на собствената си държава... Всекиму толкова, колкото е дадено.
Любо КОЛЬОВСКИ