В България е неприлично да си интелигентен. Крайно невъзпитано е да излагаш мнение, което не е изложено вече в телевизията тази сутрин или онази вечер. Може да си сигурен, че едно и едно прави две, но нямаш право да го заявяваш безогледно, защото може да се обиди някой известен човек, който е казал, че прави пет.
Ето защо следва да приемем за достоверно и следното широко разпространено твърдение: „Скандалният закон за уседналост на изборите забранява на хората в чужбина да гласуват и е гаф на президента, на който му остават още две седмици управление, преди да дойде демократично избраният ГЕРБ. Радев направи законодателство, без да има законодателна инициатива, и с него наруши конституцията. Това не е работа на служебното му правителство. Радев нищо не разбира, язък, че 2,5 милиона души за него гласуваха. Съветниците и правосъдната му министърка, като се засрамиха, уволниха един невинен дребен експерт, който качил закона на сайта.“
Възпитани хора сме и няма да изразяваме различно мнение. Позволете само няколко уточнения. Ако искате, не ги четете и без туй под тях в интернет можете да изразите чувствата си, анонимността е гарантирана.
Първо уточнение: Закон за уседналост няма. Има проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство (ЗБГ) и предвидени промени в други закони във връзка с него, включително в Изборния кодекс (ИК). Тоя проект Радев няма как да го е „направил законодателство“, защото законодателен орган у нас е Народното събрание (НС), но дори и то, преди да издаде закон (което напоследък основателно ни плаши), е длъжно да мине през редица дълги процедури, от които най-първоначалната е въпросното „качване“ за обществено обсъждане на сайта. Това обсъждане е измислено от някой разумен законодател именно затова – за да не се внасят в МС и НС неприемливи, спорни или просто тъпи текстове, каквито имаше например преди време и в „качения“ проект за Наказателен кодекс.
Второ уточнение. Ако Министерството на правосъдието (МП) не беше свалило панически законопроекта от сайта, малко повече от малцината четящи хора у нас щяха да разгледат съдържанието му. И да видят, че предложената в заключителните му разпоредби „възмутителна“ промяна в ИК – да има изискване гласуващите на парламентарни и президентски избори да са живели най-малко през последните три месеца в България, съвсем не е единствената и далеч не е най-важната, която боде очите на партиите и модераторите на „общественото негодувание“. Много по-важна е друга една, която случайно или нарочно не бе забелязана, а именно: главният прокурор да може да иска от ЦИК заличаване на партии и коалиции, които нарушават забраната за агитация на работни места или чрез религиозни институции. Предлага се и друго: преди избори всеки кандидат да подписва декларация, че ползва само български език в кампанията си. Има и промени в Закона за вероизповеданията, насочени главно към използването на религията за политически цели. С тях се забраняват за всички религиозни организации дарения от чужди държави и партии, както и анонимни над 1000 лв. За нарушения глобите скачат от 300 на 50 000 лв. за юридически лица. Предвидено е Софийският градски съд да може да разпуска партия, която „системно включва религиозни институции в предизборната кампания и дейността си, с изключение на религиозни обреди, които са обичайни.“ В ЗБГ се забранява и злоупотребата с двойно гражданство. (Чудно защо не чухме добра дума поне за това от тия, които предизборно обещаваха абсолютната му забрана…) Линчуваният законопроект съдържа още и промени в Закона за политическите партии, според които те да се финансират само от български граждани. Накратко: ако той изобщо можеше да се нарече закон, по-уместно би било да го кръстят „Закон анти-ДОСТ“ или „Закон против корпоративния вот“, или „Закон против шпионството в полза на чужди държави“. Но „Закон за уседналост“, разбира се, е по-удобно название, както всяко друго, трудно разбираемо от повечето от обикновените граждани.
Трето. Относно законодателната инициатива на президента. Да, вярно е, че той я няма, но също така е вярно, че той не е осъществил такава, т.е. не е внесъл никакъв законопроект в Народното събрание. А иначе като държавен глава Радев е длъжен по всички законосъобразни начини да реагира, когато в докладите от разузнаването и контраразузнаването, адресирани до него, пише, че е застрашен суверенитетът на републиката. От години български разузнавачи се жалят с една и съща популярна в тяхната гилдия фраза: „Работим, но клиенти нямаме“, сиреч „пишем доклади, но управляващите не четат“. Наскоро един от тях се похвали, че „поне Радев е четящ“. Но четящите не са любимци на народа в съвременна България. Нищо че изборният туризъм – керваните от автобуси с отрудени хорица, говорещи на турски, които не знаят да пишат, но са призвани с маанета да вкарат в българския парламент политическо представителство на Ердоган, е видим от всички – и от начетените, и от тия, които не са пипали книга. Между другото, патриотите, които блокираха пътя пред туристите предизборно и баба даже ритнаха в ефир, за да си покажат родолюбието, не обелват по тая тема и дума – нямат време, заети са да влизат в правителството.
Доказан факт е, пише класикът Дъглас Адамс, че хората, които искат непременно да управляват другите хора, са най-малко пригодни за това. Затова и много от образованите българи са убедени, че ако някой успее да стане президент по нашата система, където непригодните са на върха, не бива в никакъв случай да му се позволява да работи като такъв. Те възпитано се съгласяват с физкултурното съждение, че петгодишният мандат е без значение и че му стигат на Радев още две седмици действие, а после е добре да дойде Борисов да го оПлевнели – познато, следователно стабилно. Не ли?…Що се отнася до съветниците на държавния глава, кел файда от тяхната работа, щом нямат куража барем пред Цветанка Ризова да си я защитят.
Четвърто. Относно конституцията, че „Законът за уседналостта“ я нарушил. т.нар. елит у нас в последно време употребява израза „конституционно нарушение“ по-често от „добър ден“. В случая обаче той е неуместен. Справка – Решение на Конституционния съд по дело №4/2011, в което се казва, че въвеждането на уседналост не само не противоречи на българския основен закон, но и на общопризнати норми на международното право и договорите между държавите.
Пето. За невинно уволнения чиновник, когото нацията оплака. Той се казва Любомир Талев. Преди да го покажат всички телевизии, вестници и сайтове на 7 април, името му се показваше в Гугъл във връзка с фенклуба на генерал Луков, виден деятел на хитлеризма у нас, същия, в чиято чест се прави забраненото в други държави неонацистко шествие „Луков марш“ – това, в което младежи с качулки удрят крак и се гордеят, че мразят хомосексуалисти, роми, евреи, руснаци, араби, имигранти и други различни от тях. Но кой ти гледа това! Да видим „дребен експерт“ ли е г-н Талев, след като е директор на Съвета по законодателството в МП, висш орган по нормотворчество в изпълнителната власт. Ето този съвет какво прави по предписание: 1) Изработва проекти на закони и подзаконови нормативи; 2) Изготвя оценки на въздействието им и ги анализира по стандарти на Венецианската комисия; 3) Подготвя становища за конституционността и законосъобразността на проектите преди внасянето им в Министерския съвет; 4) Проучва резултатите от прилагането на законите и прави предложения за измененията им… Има и 5-о, и 6-о, и 7-о. Излиза, че не му е задължението на директора на тоя съвет само това – да натисне копчето на компютъра, като го викне някой и каже: качи това в сайта! Да, човекът се оправда, че бил в командировка „до понеделник“ и не бил в час, а после доблестно разкри, че „закона президентът го поискал“. Не разбрахме кой понеделник има предвид дума, но научихме официално, че бил в Манчестър за 3 дни до 28 март, да помага на англичаните в техния избор на Народно събрание, а после 3 дни до 1 април като член на комисия, изпитвал синдици в МП на бул. „Дондуков“ 2a. Очевидно ценен кадър и бившата и бъдеща правосъдна министърка каза, че ще го направи директор пак. Действащата го уволни на основание, че не издържал изпитателния срок за директори, но не е права. Как да не го е издържал! За „Закона за уседналост“ се изявил с инициативи и иновации – хем не му е нанесъл поправките, както му наредила началничката, хем го публикувал, без да й го покаже. Но тя се скри от брифинга, посветен не на закона, а на неговите интервюта. Изглежда е засрамена, наистина. Леко засрамен се показа и премиерът Герджиков. Той също е човек възпитан и гледа да не обиди някоя журналистка или, недай си боже, някой държавник, завършил кратък курс по право.
Шесто. Че не му било работа на служебното правителство да променя изборното законодателство. А защо не кажем за краткост, че на това правителство нищо не му е работа, вместо каквото и да направи, да се повтаряме? Проф. Христина Вучева, вицепремиер в първото служебно правителство на България (1994-1995), припомни в статия стореното от всички останали и различната оценка на едни и същи действия, с което доказа, че в политиката не е важно какво яйце ще снесеш, а кой ще ти го окряка. Но кой ти чете статии!
Със сигурност щеше да е по-малко скандално, ако президентът беше поискал да се направи Закон за глупостта. Той неписано си действа у нас и сега, но друго е да си имаме оттук нататък поне един писан закон, който се спазва. Още повече че глупостта има способността да постига каквото си пожелае
Анна Заркова
trud.bg
