Непосредствено следствие от обявяването на частична мобилизация в Русия ще бъде, че поне милион руснаци ще напуснат страната, твърди геополитическият анализатор Валентин Вацев в интервю за Епицентър.бг.
Ето основните акценти в него:
- Геополитическата дилема у нас е участва ли или не участва България във войната на англосаксонския свят срещу Русия
- НАТО не е хомогенна организация от гледна точка на готовността да се участва в откровена война с Русия
- Заинтересовани кръгове се опитват да поставят дилемата русофили - русофоби в основата на българския политически живот
- Полски въоръжени сили биха могли да бъдат видяни до края на годината на територията на Западна Украйна
- Как ще коментирате обявената от Русия частична мобилизация, г-н Вацев?
- Общата картина е следната – Русия първо прави държавно-политически действия и след това обявява техните военни еквиваленти. Първо Русия призна Донецк и Луганск като отделни държави и тогава започна военният удар срещу Украйна. В този случай нещата вероятно ще се повторят. За това намеква и Дугин. Русия първо ще проведе референдуми в новопридобитите земи и чак тогава ще направи частична мобилизация.
Мобилизацията ще обхване около 1% от руските военни ресурси – преди всичко запасняци, които са минали военно обучение. На руското ръководство ще му трябват подготвени и проверени кадри, за да успеят да правят военно-държавно строителство на новозавладените територии. Така че може да се окаже, че причината за частичната военна мобилизация е провеждането на референдуми, а не обратното. Путин обикновено действа реактивно. Ние сме свидетели на путинска стратегия в случая - той първо ще проведе референдумите в Запорожието и Херсонска област и след като се утвърди волята на гласуващите, че те искат да бъдат част от Русия и след като държавният съвет на Русия ги приеме в състава на Русия (това може да стане за два часа) и след като е сигурно, че Украйна ще продължи да обстрелва тези земи, ще се формира нова ситуация – Русия е обстрелвана. Това ще даде възможност на Путин дори да обяви война.
- Какво значение имат референдуми, които никой извън Русия няма да признае?
- Референдумът като пряко волеизявление сам по себе си е достатъчен. Референдумите имат непосредствено политически изводи.
- А когато това волеизявление, вън от съмнение, няма да бъде нито свободно, нито честно?
- Очевидно, в Москва не смятат така. Смята се, че 90% от населението на тези територии са руснаци. Става дума за старото – ново понятие Новорусия, където украинското влияние или е минимално, или се стреми към минимално. Но нека видим как ще протекат референдумите.
- Казахте, че ще последва глобална война. Как ще се случи тя?
- Прякото следствие на обявяването на частична мобилизация ще бъде напускането на руската територия на огромно количество хора – предимно млади, специалисти с добри професии. Предполагам, че не по-малко от милион руски граждани ще се опитат да се отклонят от мобилизацията, а най-сигурният начин е да избягаш в чужбина. По подобен начин се очаква новите територии да бъдат напуснати от доста хора.
Що се отнася до глобалната война, тя стана актуална още миналата година. Едно внимателно прочитане на текста на новата атлантическа харта, приета на 10 юни 2021 г. показва ясно, че Западът, англосаксонският запад по-точно, е готов за голяма, определяща всичко след себе си война. Който не се досети да прочете тази нова атлантическа харта, би могъл да се досети за войната на 24 февруари 2022 г., защото тогава започна цялото преразпределяне на силите и териториите във територията на Украйна. Трета голяма крачка към глобалната война се прави именно сега, тъй като частичната мобилизация е действие, което говори за война, нищо че действията в Украйна може да продължат да бъдат наричани специална военна операция.
- Как ще реагира светът на действията на Путин?
- Има особености. Първо, мисля че Великобритания ще заеме много особена изчаквателна позиция. Де факто, не пропагандистки. Великобритания е поставена в деликатно положение. Суверен на страната вече е новият крал – Чарлз III, но той все още не е коронясан. А суверенът е факторът, който определя въпросите на войната и мира.
Второ, има и други тънкости.
За мен е очевидно ясно, че президентът Байдън е привърженик на деескалацията, по което той се различава от своя държавен секретар Антъни Блинкен, който е от Аспенската група военни стратези. Предполагам, че вчера в късния следобед се е провела консултация. Путин е отказал да разговаря с Шолц и с Макрон, но е разговарял с президента на САЩ, за да го увери според мен, че директни ядрени последици тази частична мобилизация няма да има. В речта на Путин по повод частичната мобилизация той на няколко пъти споменава за ядрена опция, но винаги говори за нея като за отговор на предизвикателство.
Трета особеност. Едва когато Донецк и Луганск влязат в състава на Руската федерация, тогава ще може да бъде активирана ядрената опция във военната доктрина на Русия.
- Ядрена война ще има, така ли?
- Не, защото всички основни фактори на този етап са против нея. Дори шансовете за ограничена употреба на тактическо ядрено оръжие не са се повишили. Повишили са се шансовете за открита – не прокси война, между англосаксонския свят и Русия. Това, което представлява крачка към войната, е частичната мобилизация, тъй като очакваният отговор на това действие на Кремъл ще бъде отваряне на открита война, а не чрез прокси елемент, какъвто е Украйна днес.
- В какво ще се изразява тази открита война? В директна помощ с жива сила?
- Точно така.
- Откъде ще дойде тази жива сила и по какъв начин?
- На този въпрос с точност могат да отговорят само военните ръководители на операциите. Аз мога само да предполагам. Аз, например, предполагам, че полски въоръжени сили биха могли да бъдат видяни до края на годината на територията на Западна Украйна. В Полша вече официално се говори, че земите на Западна Украйна са полски, че те са отнети от Полша и че сега е моментът да бъдат възвърнати. Възвръщането на източните области към полската земя това е политическа задача на днешното ръководство на Полша, така че един от най-вероятните ходове на Полша е вкарването на хиляди доброволци, които вече са обучени и въоръжени, на територията на Западна Украйна. Вече видях в информационния поток, че на украинска територия е унищожен полски танк с полски екипаж, така че определени опити в това направление се правят.
- Ако Полша наистина постъпи така, това едва ли би било одобрено от НАТО. Позицията на НАТО е подкрепа за нападнатата Украйна.
- Не можем да бъдем сигурни, че НАТО ще забрани категорично на полското ръководство да постъпи така, защото се появява една военно-юридическа тънкост. Член 5-и би заработил само тогава, когато някоя страна – член на НАТО е нападната на своята територия. Ако руското военно-политическо ръководство реши да унищожи полски войски на територията на Западна Украйна, това строго погледнато не е нападение срещу полска територия. Ръководството на НАТО не е публикувало никакво становище по този казус, който е възможен и става все по-вероятен според мен.
- Руският военен министър Шойгу заяви, че половината армия на Украйна вече е унищожена. След като Русия обявява частична мобилизация, би трябвало и Украйна да предприеме нещо или в полза на Украйна да се предприеме нещо.
- Украйна няма какво повече да направи – там минаха три вълни на всеобща мобилизация. Украйна не прави специална военна операция, а воюва пълноценно с висока ангажираност и твърд дух. По интересно е ще имат ли основания други страни от НАТО, извън Полша, да участват със свои войски на украинска територия. Съединените щати могат, например, да вкарат освен частната военна компания „Академи“ и други частни военни компании. Те са десетина на американска територия. След тази частична мобилизация ще се постави въпросът какъв ще бъде отговорът на НАТО и той най-вероятно ще бъде премахване на прокси характерът на тази война.
- А как ще реагират съюзниците на Русия в Шанхайската организация за сътрудничество и БРИКС, най-вече Китай и Индия?
- Предполагам, че това е питал Путин при своето участие в срещите на ШОС и БРИКС. Те ще бъдат пасивни според мен и по пасивен начин ще изразяват съгласие с руските действия. Нищо особено няма да се получи, освен, разбира се, нарасналата готовност на Китай да воюва със Съединените щати. Онази вечер Байдън каза нещо напълно непремислено, че в случай на необходимост съединените щати ще воюват с Китай за Тайван. Нито един американски ръководител не е формулирал така ясно тази опция. Американската политика по отношение на Тайван е по-сложна от идеята на военна конфронтация с Китай. Но за това ще се говори след 8 ноември, когато се очакват междинните избори в САЩ.
- Какво означава за България тази, очевидно променена ситуация в света?
- Това е големият въпрос, който българите трябва да си задават. В България ще се засили русофобската пропаганда и ще бъде засилено желанието България да участва с въоръжени сили на украинска територия. Това означава възможност за българските русофоби да ангажират окончателно България с военни действия срещу Русия. Има и влиятелни политически сили, които не поддържат такъв курс. Но българските русофобски кръгове сега ще възкликнат доволни: „Дойде времето!“ Тези събития окончателно определят дневния ред на българската политика не като избор между ляво и дясно, а като геополитически избор. Българският дневен ред е геополитически.
- За или против Русия?
- По-скоро за или против войната. Геополитическата дилема е участва ли или не участва България във войната на англосаксонския свят срещу Русия. Това е въпросът - участва ли България в тази отвратителна война, която заплашва пред очите ни да стане глобална, световна война. Геополитическият смисъл на българския политически живот е именно тук – България участва ли активно, материално-технически, в тази война или заемайки някаква позиция, стои извън материалната конфронтация. Има страни на НАТО, които постъпват точно така. И според мен те ще се увеличават. България има все още какво да решава. И все още не може да се твърди, че въпросът е напълно решен от самата история. Българското политическо ръководство е изправено пред видима дилема с всички възможни последици от това, разбира се.
- Кои са тези членки на НАТО с особена позиция?
- Франция съвсем откровено заявява, че не желае да участва в никакви военни конфликти. На второ място Германия, която хитрува – от една страна подкрепя справедливата кауза на Украйна, а от друга страна отказва да изпрати оръжие. На трето място Унгария. На четвърто – Италия след парламентарните избори, които предстоят там. Работата е там, че НАТО не е хомогенна организация от гледна точка на готовността да се участва в откровена война, която може да има и ядрени аспекти, с Русия. България има време да вземе решение. Изборът на България все още може да бъде разумен. Ако цар Борис III е намерил за възможно български войски да не ходят на руския фронт по време на Втората световна война, аз се питам кой български отговорен политик би нарушил правилото на цар Борис III.
- Преди основната конфронтация в българската политика беше по линията комунизъм – антикомунизъм, сега става по линията русофоби – русофили, така ли?
- Някои заинтересовани кръгове се опитват да поставят тази дилема в основата на българския политически живот. Аз мисля, че това е несериозно, защото ако един русофоб е разумен, той би трябвало да си направи правилни изводи от ситуацията. Дилемата русофили – русофоби не може да бъде твърдата основа под действията на българските политици. По-скоро трябва да се мисли отговорно за българския национален интерес, което е нещо по-различно. Българските политици, като виждат колко са несигурни съюзите и мероприятията, провеждани на Запад, би трябвало да имат едно наум, когато определят България като откровено русофобска страна, каквато тя не е. Участието или неучастието на България в тази разгръщаща се пред очите ни война ще бъде основен въпрос, който ще се решава на изборите. Българските гласоподаватели ще получат правото да попитат тези, които се стремят към властта – смятате ли, че България трябва да участва военно-технически във войната на англосаксонския свят срещу Русия.
Източник:
"Епицентър"
