Предстоящият референдум на 16 април e играта на живот и смърт за Ердоган.
Високата порта се провали в политиката си на Изток. Кошмарът на диктатора – кюрдска държава е на път да се сбъдне. Страната е пред невиждан в съвременната ѝ история разлом. Ердоган е обезумял от нагона да спре безмилостния ход на събитията.
Гласовете в Меджлиса не родиха онова мнозинство, с което да прекрои по демократичен начин конституцията на Кемалистката република.
Лелеяната президентско-султанска държава е единственият му шанс да овладее центробежните сили и са създаде централизирана власт, в която законът ще са камшикът и ятаганът.
Това ще е само началото. За него не му достигат още само 2 милиона гласа!
(Към този момент 2-3% е разликата в полза на противниците на референдума в Турция.) Затова е тръгнал на поход във „фашистка“ Европа и е готов да остави пожари и пепелища, за да осъществи плана си.
В играта „ва банк“, както казва Доган, ние сме първата му спирка. Първо ще ни прегази. После ще отцепи онези части от Родопите , влизащи в проекцията на Османската дъга - еманация на неоосманизма в териториалните му измерения. За последиците – можем само да гадаем...
Едно от оръжията му днес е агресивната неоосманистка риторика, която взриви демократична Европа и мобилизира патриотичния вот.
Другото са СЕТА в Македония, ДОСТ в България. И още в Косово, в Албания...
Колкото и да се опитваме да си затваряме очите, истината ни боде:
ДОСТ е вратата на Ердоган към земята на Ботев и Левски.
ДОСТ е пътят за историческия реванш на неоосманизма в сърцето на славянска България.
ДОСТ е разделението на християни и мюсюлмани, на мюсюлмани и мюсюлмани.
ДОСТ е оръжието на Ердоган и падението на Местан.
ДОСТ е другото име на предателството.
ДОСТ е змията в обществените отношения.
ДОСТ е инфекцията в българската политика.
И ако добре осмислим какво се случва днес, ако си представим какво може да ни връхлети утре,
би трябвало да си зададем въпроса – защо го допуснахме?
Защо проспахме тези месеци, в които пред очите ни чужди посланици, чужди министри, емисари на чужди служби надуваха балона ДОСТ.
Защо държавата се дистанцира от този процес на брутален ислямизъм ?
Защо не реагира на учредителното събрание на ДОСТ, което започна на арабски език с цитати от Корана?
Защо си запушихме ушите, когато представителката на Анкара заяви, че Турция е там, където се говори на турски език?
Защо след това скандално учредяване, съдът пусна ДОСТ на политическата сцена?
Защо прокуратурата не отне регистрацията на ДОСТ, след провокативното и постоянно участие на посланик Гьокче в партийните ѝ дела?
Защо Външно министерство не изгони Гьокче след намесата му във вътрешните дела на страната и нарушаване на Виенската конвенция?
Има и още много „Защо“, зад които се крие непростимо политическо късогледство, тънки партийни сметки и огромно държавническо нехайство!
Трябваше да ни удари политическото послание на Доган за опасността от неоосманизма, та всички български политици изведнъж „прогледнаха“ и взеха на въоръжение и патриотичната тема, и загрижеността за „дестабилизацията на държавата“.
И ДАНС си влезе в ролята, и прокуртурата се задейства, и МВР се строи, и президентът събра службите. За капак и патриотите се втурнаха да „спират ордите на Ердоган“ на границата.
Е, събудихме се!
Държавата се стресна.
И пречупихме ДОСТ. Не! Просто вълната ДОСТ не се състоя. Въпреки щедрото ѝ финансиране отвън и жестокия натиск!
Защото усетихме, че драматизмът на ситуацията днес събужда духа на единението, което трябва да даде отпор.
Защото разбрахме, че трябва да прочетем уроците на историята ни от времето на Иван Шишман, за да спасим европейското ни бъдеще.
Защото без разлика на религиозните си убеждения и политическите си пристрастия осмислихме, че трябва сами да решаваме съдбата си и на юг от нас трябва да разберат това.
И защото прошка за национално предателство няма!
И не може да има!
http://epicenter.bg
