Голямо ухажване на партия "Има такъв народ" падна на завършилите в понеделник консултации при президента Радев.
Държавният глава обяви, че "с гласа си българските граждани отредиха изключително отговорна роля на "Има такъв народ". В тон с президента и всички лидери на парламентарно представените формации пригласяха, че отговорността за бъдещото управление на страната е в полето на шоумените, станали по волята на половин милон българи политици, а пък съдбата им отваря вратата и на държавното управление.
Като в пионерска песен в такт бе повтаряно, че хората искат СТАБИЛЕН кабинет с ЯСНИ приоритети, със СОЛИДНА парламентарна подкрепа, съставен ПРОЗРАЧНО без тайни договорки и задкулисие.
Какво по-естествено от това за една правова държава?
Оттук нататък обаче следват препятствията,
които типично по български правят
МИСИЯТА ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНА.
И трите нови партии в 45-ото Народно събрание декларираха, че искат „правителство на промяната”, което може да се състави единствено с мандата на „Има такъв народ”. Но заедно те имат общо само 92 гласа, от които на ИТН са 51. Дори и това да е правителство на малцинството – трябва отсега да бъде договорена подкрепа "отвън" поне по основни приоритети. Което означава, че трябва да се седне на масата за преговори. Вместо това обаче непрекъснато и дебело се чертаят разделителните линии – такова правителство не може и няма да търси подкрепата на ГЕРБ, БСП и ДПС.
ГЕРБ се примириха. Те са "токсична партия". Казаха: "Управлявайте, ние не ви трябваме". И се отдръпнаха да гледат сеир.
БСП и ДПС, които също искат промяна, решиха да го играят конструктивно - улесниха Трифонов и в аванс предложиха подкрепа за негово правителство. Но с условия, изпълними и резоннни: бързи мерки за справяне с ковид-пандемията, с икономическата криза, ревизия на правителството на Борисов.
Нормална политическа практика. Те си слагат на масата условията, който иска - да ги приема, който не иска - няма да се натискат и подкрепа на зелено няма да дават, казаха и от двете централи.
Това прави ЗАДАЧАТА НА ТРИФОНОВ ДОСТА СЛОЖНА и той би трябвало да демонстрира, ако не политическа обиграност, която е обяснимо да му липсва, то поне житейска мъдрост, за да се справи с нея.
Вместо това какво наблюдаваме?
ПЪРВО. Лидерът на ИТН отказва да разкрие, дори и на консултациите при Радев, дали въобще ще опита да състави правителство, докато държавният глава не им връчи мандата. Слуховете, че Трифонов с помощта на Радев прави кабинет, който по-късно да прерастне в служебен, сякаш не се оправдават.
От мъглявите изявления на Тошко Йорданов, чието политическо красноречие стига до това да повтаря, че те ще спазят Конституцията (сякаш имат друга възможност), става все по-ясно, че невъзможността на ИТН да сформират правителство е съвсем реална. Макар из София някакви хора да се разхождат по етажите на партийните централи с папки с имена на бъдещи министри, които тайно си търсят подкрепа от партии, за които Трифонов е казал: Никога с тях!
На входа на президентството партийният заместник на Трифонов и негов парламентарен началник изпусна вчера една реплика пред медиите, която остана незабелязана: "Ние в коалиция с партии от статуквото няма да влезем. АКО ИЗОБЩО МОЖЕ ДА СЕ СТИГНЕ ДО КАБИНЕТ, то ще е с другите две партии от протестите."
Тоест – вероятността ИТН да не успее да стигне изобщо до реализацията на кабинет пари под краката на Трифонов.
Съмненията, че екипът на шоумените може да сформира работещо управление чегъртат съзнанието и на лидера на "Демокритична България" Христо Иванов, който също си позволи да бъде откровен: „Реален шанс е на втория мандат - големият въпрос е може ли това правителство да свърши работа”. Обиграният политик на ДБ вече е осъзнал какво стои пред него като възможност за управление и с ужас преценява, че това нещо няма да доведе до нищо. Освен до нови избори.
ВТОРО. В тази заплетена ситуация шоумените са се затворили в някаква си своя кула и не комуникират с никого. Сигналите, които идват от екипа им, говорят, че те са в ступор. Първите им два парламентарни дни са истинска политическа катастрофа. Ароганто поведение, липса на каквато и да е политическа култура, непознаване на норми и правила, с които доведоха парламентарното заседание до водевил и поставиха въпроса – как тези хора ще управляват държавата? С евтина клоунада и нескрита жажда за мъст, сцена на които стана парламентарната трибуна в петък, може ли да се поеме държавното кормило и да се извърши реформа в модела на управление, за което всички тръпнат?
За два дни Тошко Йорданов направи два огромни гафа, с които постави под съмнение моралните устои на партията ИТН обеща да въвежда Крумовите закони и се отметна от мажоритарния вот. С второто зачеркна референдума, който се превърна в трамплин за влизането на сценаристите на шоуто в парламента. Тогава как може да се преговаря политически с такива хора?
На каква база изобщо може да се стигне до СТАБИЛЕН кабинет, когато имаме НЕСТАБИЛНИ субекти за неговото изграждане?
ТРЕТО. В политиката всичко е въпрос на разговори, размяна на позиции и стиковане на приоритети, за да се постигнат големите цели. Политиката е реализация на възможностите, а не облъчване на публиката с евтини смешки.
За времето след изборите Трифонов и неговата партия ИТН реализираха само една своя политическа възможност - избирането на председател на парламента. Да, това не е малко. То е сериозна предпоставка за правене на политика. Но не е достатъчно, ако не знаеш механизмите, с които да провеждаш политиката си.
Невнятните парламентарни действия на шоумените ги поставиха в истински капан. След провала им с мажоритарния вот все по-видно става, че се задава и провалът със съставянето на кабинет. Времето за този момент лети със стремителна скорост и ги приближава до деня на истината.
Във вторник, 20 април, президентът Радев ще връчи първия проучвателен мандат на ГЕРБ. Управляващите нямат интерес да го бавят, и ако не го върнат веднага с мотива, че няма да съберат нужната подкрепа, то до няколко дни, това ще е факт.
И в една прекрасна сутрин в края на тази седмица или в началото на другата г-н Станислав Трифонов ще се окаже със сбъдната мечта - ще държи в ръцете си възложен мандат за управление на държавата. Както казват хората: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!" Е, ще се сбъдне! Г-н Трифонов ще се сдобие с възможността „да изчегърта” ГЕРБ „от полето на българския политически живот”, както го обеща преди три дни.
Но за това трябва да поеме отговорността за управлението. А пък то няма как да стане без да приеме условията на БСП или на ДПС. А пък това става като се седне на една маса с Нинова или с Карадайъ! Кошмар! Изтъканият от комплекси Станислав Трифонов това не може да си го позволи. То е против същността му. Ще изгори, но няма да го направи.
Освен, ако ДПС и БСП насила и против волята му натикат подкрепата си. Но то ще е политическо самоубийство.
И тогава г-н Трифонов ще трябва да хвърля кърпата. Ще трябва да върне мандата с обяснението, че не може да го реализира, защото отказва да приеме подкрепата на партии, пред които е издигнал червени линии, защото не му харесват лидерите им. Което си е истински политически провал - да ти предлагат властта и ти да не знаеш как да я вземеш, защото егото ти замъглява разума.
След това разтърсващо политическо шоу третият мандат също ще бъде без успех, независимо на коя политическа сила ще го връчи президентът Радев.
Така по Великден или най-късно до Гергьовден парламентарнтата рулетка ще спре, а 45-тият парламент безславно ще отлети в историята, завоювал приза за най-кратък и най-безполезен. Оттам нататък Радев остава сам на политическата сцена
И всичко това се разиграва в момент, когато е необходима спешна актуализация на бюджета; когато спешно трябва да се продължат икономическите мерки за справяне с ковид-кризата; когато спешно трябва да се внася и обсъжда Планът за възстановяване и развитие и когато на 500 км от границата ни избухва война, в която има всички изгледи спешно да бъдем въвлечени.
Консултациите при президента не намериха изход от тази драматична криза в държавата. Разговорите бяха безплодни. Безидейни. Безперспективни. С нищо не промениха ситуацията, която се роди на 4 април вечерта. Важната стъпка не бе направена. Възелът не бе разсечен. От страх. От комплекси. От омраза. Не се намери брод, по който държава и народ да минат в критичен момент. Политическата немощ и късогледство захлупиха политическата далновидност.
epicenter.bg
