Лидерът на проруската крайнодясна партия „Възраждане“ Костадин Костадинов започна ударно политическия сезон, заплашвайки всички, които са против АЕЦ „Белене“ с въдворяването им в трудовия лагер Белене.
„Ще имат голям избор от работни места – тунела под Шипка, тунела под Петрохан, урановите мини и т.н. Тези от тях, които ще са в Белене, няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в доизграждането на АЕЦ „Белене“, обяснява Костадинов.
Партията получи малко под 5% на парламентарните избори заради последователната си политика по омаловажаване на пандемията, съпротивата срещу Covid ваксините и зелените сертификати. Сега партията започва да се разгръща и по енергийната тема. „Възраждане“ има 13 депутати в новия парламент.
„Току що гледах по една от националните телевизии как Мартин Димитров, депутат от Демократична България, обясняваше колко е безсмислено довършването на АЕЦ „Белене“. Да говориш подобни неща пред българския народ в момент, в който цената на тока за индустриални потребители скочи в пъти, а битовите потребители треперят от страх в очакване на повишението и за тях, е проява или на висша форма на национална предателство, или на тежък случай на мозъчно увреждане“, започва коментарът на Костадинов, публикуван в един от двата му профила във Фейсбук.
Той продължава с това, че „упоритостта на американските агенти за влияние у нас в прокарването на антибългарските им политики е достойна за уважение – вече повече от 30 години те последователно работят за унищожаването на българската държава част по част, като конкретно в момента за пореден път се опитват да довършат екзекуцията на българската енергетика“.
„Ето защо се надявам те също да приемат с уважение позицията на Възраждане, че заради тези свои действия мястото на всички подобни национални предатели и застъпници на чужди национални интереси е в затвора“. Той обяснява, че вкараните в затвора политици ще имат възможност да работят и всеки 2 работни дни ще им се броят като 3 зад решетките.
От позицията на Костадинов не се разбира какви позитивни ефекти върху българската енергетика ще се реализират с АЕЦ „Белене“, нито има уточнения дали смята да въвежда диктатура на съгласните да се строи централата.
Проектът за АЕЦ „Белене“ датира от 80-те години на миналия век, но първият енергоблок на централата така и не е довършен. Решението за възобновяването на прооекта е взето от правителството на НДСВ през април 2005 година.
Това решение бе отменено през 2012 година от първото правителство на Бойко Борисов с аргумента, че държавата не разполага с необходимите средства. Народното събрание впоследствие също гласува за прекратяване на проекта и сагата изглеждаше приключила.
Руската „Атомстройекспорт“ обаче осъди през лятото на 2016 г. българската „Национална електрическа компания“ (НЕК) за това, че е поръчала, но не е платила ядреното оборудване за спрения проект. Още тогава Борисов, който отново е министър-председател, заговори за рестарт на строежа.
Под заплаха от иск за фалит на НЕК, държавният бюджет отпусна близо 1.2 млрд. лв. заем на компанията да се разплати с руснаците. През март 2017 г. България получи първата пратка ядрено оборудване, а през есента на същата година и втория реактор.
През май 2018 г. Министерският съвет одобри отмяна на решението си за прекратяване на проекта от 2012 година. Възложено бе на Министерството на енергетиката да търси стратегически инвеститор за дострояването на централата, което бе одобрено от парламента, но формално депутатите не отмениха решението си от 2012 г. за закриването на проекта.
АЕЦ „Белене“ е последният останал проект от т.нар. руски голям енергиен шлем в България, който бе договорен между президентите на България и Русия Георги Първанов и Владимир Путин. Другите бяха газопроводът „Южен поток“ и нефтопроводът „Бургас – Александруполус“.
https://euractiv.bg/
