Посланието на Бойко Борисов, че, видите ли, щял да бъде в опозиция, ако БСП го победи и ГЕРБ са с втори резултат на предстоящите избори, е поредното необмислено твърдение, излязло от неговата уста. Веднъж вече му се случи да се обяснява защо е загубил президентски избори след заплаха, че ще подаде оставка, но в упорството, с което Борисов, едва ли не, поставя условия на електората, има нещо повече от стандартно незачитане на правилата на политическата игра. На всички е ясно, че може да си трети и пак да направиш правителство, при това да изкараш цял мандат. Защото това вече се е случвало през 2005 г.
Борисов обаче демонстративно се отказва от състезанието предварително. Мнозина ще подчертаят ролята на неговото его за подобни решения и ще са прави, макар и частично. Други ще изровят страховете му, като и те ще са прави. Факт е, че той неистово се страхува от провал и единственото, което го държи в някакво равновесие е намирането на оправдание, като предпочита да не участва в състезание, което може и да загуби. Подобна е ситуацията и с прословутия неслучил се дебат. Общо взето, всичко се свежда до онзи известен разказ на един негов треньор, който е много показателен – как Бойко Борисов е единствения състезател, отказал да излезе срещу противник, който може да го победи.
Има обаче и още нещо. По един много странен начин, подобно оттегляне (по-скоро бягство) от състезание вече се е случвало. Като паралелът е доста изненадващ. Не някой друг, а Иван Костов избра подобно поведние след разгромната победа на Царя през 2001 г.
СДС можеше да е част от властта и след 2001 г. Именно Костов забрани вскякакви рзговри с НДСВ. Последиците …всички ги помним. Както колегата Антон Луков, подчертава в
един от анализите си, „…
истината е, че присъединяването на България към ЕС беше подписано от правителството на Симеон Сакскобургготски. И това постижение на Царското правителство завинаги ще бъде в учебниците по история. Всички останали ще са в графата …подппомогнали! Тоест, от най-важните страници на същите тези учебници ще отсъства СДС и неговия тогавашен лидер – Иван Костов. Въпреки, че още в онези години, беше публична тайна, че Надежда Михайлова можеше да е външен министър и да бъде на снимката до Царя при подписването. Но, не беше! А беше поканена да участва в правителството и това се знае от всички! Затова сега от историческите кадри виждаме Соломон Паси! И това, може би, е било за добро! Защото в онези времена той се оказа правилният човек на правилния пост.
А фактите за пропуснатите шансове, които днес помним, едва ли ще интересуват някого само след едно поколение. СДС беше политическата сила, която най-последвателно се бореше за Европейската кауза на България, но така се получи, че на най-важният кулминационен момент в новата българска история, СДС просто … липсва. Иван Костов има много грехове, но този определено е № 1! На практика, заради нараненото самолюбие на Костов, СДС не само че се лиши от бъдеще , но остана и без минало. Което някой ден може да се окаже даже по-страшно…“
След всички тези спомени, е нормално в наши дни хората в ГЕРБ да се позамислят. ВКост-яването на Борисов е най-прекия път към забравата. По-малката беда е, че 99% от хората въобще няма да бъдат впечателни от това, че Бойко Борисов щял на инат да самоизолира и себе си, и ГЕРБ. Всъщност, никой няма да страда за поредния политически Гаргамел, който живее с надеждата, че все някога смърфовете ще се издънят и сами ще паднат в тигана му.
Да обвързваш бъдещия си успех с евентуален бъдещ неуспех на съперника си, е доста рискован ход, просто защото докато ти чакаш в единия край на реката тя да довлече труповете на противниците ти, в другаия край те чакат твоя. Костов поне направи лаборатория и от време навреме намира слушатели, на които да дава акъл, а Борисов какво ще прави, докато се мотае в очакване да се сбъдне предсказанието на Сун Дзъ – ще основе индиански лагер ли? Само че, накрая ще си остане сам във вигвама – той и призрака на Винету. Само няколко години след началото на доброволната самоизолация на Вожда и ГЕРБ-ерите, подобно на костовистите, ще са намерили нови ловни полета.
И с това приказката свършва!
Тони Стефанов
http://transmedia.bg
