"Докъде ни докарахте, бе, некадърници" - едва ли има вече човек, който да не си е помислил нещо подобно по повод иновациите на управниците ни.
Само за 27 години София стана град на нестандартните решения. Ако преди време, при мандата на столичния кмет Бойко Борисов, от София излитаха по пътищата на страната та чак до Силистра, стряскащи чужденците огромни камиони с бали столичен боклук (някои ги припознаваха за нов вид въоръжение, съветски катюши), то сега, по времето на проточилото се тягостно столично управление с кмет наследничката на Борисов, еднопартийката му Фандъкова, настана час и за пълно ошашяване на софиянци и гости на града. Заради взетите куп екзотични нестандартни решения за войната с фините прахови частици. Липсват само плакати или билбордове, на които с вдигната фронтовашки ръка кметицата да призовава: "За Бога, братя, не дишайте!" И измислиха пак упражняващите се в управление на столица демагогско решение - прелъстително, в незнаен ден и час намаляване на цената на билета в градския транспорт с пускане на зелени билети от по лев. С явна хитроумна цел - да се отвлече вниманието на софиянци от кошмарния проблем с дишането на мръсен въздух, без да се бръкне хирургически в корена на заболяването.
Свърши вече спокойствието на софиянци и гостите на града! Те вече ще са в непрекъснат кошмар да следят денонощно от общинарските информационни източници кога фините прахови частици ще се повишат във въздуха. Та да могат да пътуват със зелен билет, кога и къде да паркират колата си и под какъв ъгъл, кога могат да запалят свещите за тортата на рождения ден на децата си и прочие. Интересно дали общината скоро няма да се включи информационно в борбата с частиците и със сирени? Катаджиите ще трябва да изоставят героичната си епична борба с пияниците и другите нарушители на пътя и ще тръгват на лов с приборчета да улавят от кой ауспух какви наднормени газове излизат. И пак "оха, има проблем, кво правим сега", плащай глоба, пък иди доказвай после, че нямаш сестра...
Старите софиянци, колкото и да се напъват, не могат да си спомнят през мрачното тоталитарно време на социализма да се е стигало до такива абсурдни усложнения в живота им заради въздуха. Не че и тогава е нямало коли, които да изпускат газове като всяко живо същество, напротив - тогава, за разлика от сега, в столицата е имало къде по-мощна индустрия , но пак не се е стигало до зелен билет с намалена цена. Да си припомним, че тогава билетът за градския транспорт бе стигнал до 6 стотинки! Затова и хората, въпреки тази "висока" цена, масово се возеха с обществения градски транспорт, а колите си ги използваха само за пикници, ходене на село и екскурзии по красивата ни тогава социалистическа родина. И ето защо тогава е нямало толкова коли по улиците и не се е стигало до общинарски демагогии със зелени билети и цял кошмар от правила за паркиране на кола в столицата.
"Абе, да ги оставим софиянци да се оправят сами с проблема с въздуха си, дето сами си го натресоха, напъвайки се да се правят столица на света, на мегаполис, що световен автобоклук бе домъкнат в София, ами да си видим и нашето дередже..." Така казват пловдивчани, където въздухът, разбира се, не е по-чист от софийския. Но изглежда стратегически, с оглед статута на града като Европейска столица на културата, местната инспекция по въздуха не поставя компрометиращи информационни табла за замерен мръсен въздух така, както го правят софиянци. А трябва да има такива табла и във втория по замърсен въздух, пардон, по население все още град в България. Та да знаят и хората от града на тепетата кога да вадят противогазите от чантите и да си ги монтират по боен армейски норматив за три секунди на главите. Мръсният въздух с фини прахови частици и в Пловдив е факт, за който обаче от години местните управници и платени еколози се правят стратегически на разсеяни! И особено патриотично сега. Защото като как да има мръсен въздух в Европейската столица на културата! Както се правят на разсеяни управниците и инспекторите и за това, че, за разлика от съседни областни градове, в Пловдив вече от години няма екологичен тролейбусен транспорт! И ако по учебна програма в училище госпожата трябва да покаже на децата тролейбус, тя организирано, със суха храна и бутилка минерална вода, ги води на еднодневна екскурзия до Пазарджик или Стара Загора!
Впрочем от години, съвсем като в приказките, Пловдив вече няма и проблеми със замърсяване на въздуха, водата и земята от дейността на един голям комбинат за цветни метали, който изпотрови всичко наоколо си през десетилетията. И ако в началото на демокрацията имаше какви ли не оперетно организирани масови протести срещу този треснат не на място комбинат - отровител в най-плодородната земя на България, то той все пак си остана все така непоклатимо плътно до Пловдив и в гъсто населения район наоколо с алибито, че благодарение на някакви японци, този мегапроизводител на олово, цинк и кадмий вече не изпуска нищо! Чудо на чудесата! Сигурно японците си имат безпроблемно такива чисти комбинати във всеки квартал на Токио? Намиращият се до комбината друг химически завод за препарати за растителна защита и торове също се отърва по мистичен начин от скандалната си слава на отровител на природата. Ами, щом са вече толкова невинни тези замърсители с химия, да ги обяви тогава министър Ангелкова за нови туристически обекти и в тях да се развие направление за привличане на чужди туристи като в санаторно-оздравителни комплекси!?
Ясно е, че каквито и проблеми да има и в Пловдив с въздуха, с водата, с чистотата на почвата, то и в общински, и екологични институции, в правилни медии, в рекламни кампании, мълчанието за това ще е все така пълно. Над Пловдив като град от тракийската низина често лягат мъгли. А най-дълготрайната се оказва информационната мъгла относно истинския му замъглен екологичен портрет! Така че пловдивчани, не по-малко от софиянци, имат право също да извикат с множество болни гърди: "За Бога, братя, не дишайте!"
Денчо Владимиров
http://duma.bg
