Чета преразказано интервю, дадено в БНР, от И.К. – един от идолите на прехода.
Нашият Преход си има трима-четирима идоли, обожествявани от своите последователи. Като вярват на идолите си, обожателите им се чувстват близо един до друг – между тях няма нищо, никакво разстояние, никакъв въздух – всичко е плътно и единно. И идеите и целите са единствено правилните.
Така обожателят (симпатизантът и последователят) се чувства слят с ума на Вожда и се превръща в юмрук, стена и сила.
Та този, безспорно много умен и безспорно студен тотем е анализирал горещата ситуация между Русия, Украйна, САЩ и НАТО.
Спестявам очакваните от личност като неговата определения, че Русия и Путин са агресори, че НАТО трябва да го дава много по-твърдо, а България – още много по-твърдо. Това се очаква от него.
Има един детайл обаче от интервюто му, който ме порази.
На въпрос дали Путин ще нападне все пак Украйна, идолът от Прехода отговаря горе-долу така: „Едва ли, защото после няма да има никакъв личен полезен ход.“
Ето това е мисленето на идолите – това е цялата им логика в политиката. И най-тъжното е, че са прави.
Каква е ползата в личен план от случващото се – това е единствено важното. Не кой е крив или кой е прав, не кой се разширява или кой се смалява, не кой нарушава международни договорености, не къде е истината (ако я има изобщо), а какво ще спечели или изгуби Путин, Зеленски, Байдън или Макрон. В случая – Путин.
В интервюто са казани и много други неща, разбира се, но това - за личната изгода на Путин, е гвоздеят.
Запомнете го това мислене – това висше политическо мислене, тази персонална логика. В него хората, живота им, любовта и здравето им, държавите им нямат никакво значение. Значение има личността.
Този същият малък Вожд на Прехода някога, в кризисен за Балканите момент постъпи по същия начин – направи както му беше изгодно лично и каквото се очакваше от него. После го обясни, че било най-доброто за България, че нямало как…
И актуалната ни история го обяснява по същия начин – засега…
Николай Милчев
