Изразът „Съединението прави силата“ все още минава за нещо като националния ни девиз, продължава да краси и Парламента - но се оказа напълно непригоден/неподходящ за тукашните безкрайни гламавщини.
И всеки нов ден прави все по-нелепа тази свещена фраза.
Никой не вярва в нея – с изключение, може би, само на потурите, с които се навличат ентусиастите, участващи в ежегодните възстановки за Деня на Съединението – но няма как да искаме особена проницателност от тях.
Всъщност, кое нашенско съединение прави силата – кое точно, някой може ли да даде поне един пример? Днес то практически не съществува.
А всевъзможните властови израстъци пребивават в блажено/глуповатото състояние, което Народът е изразил с израза „Загори тенджера“ – лапацотене безкрай, докато всичко загори и отиде по дяволите.
Този израз е особено подходящ и за фасадата на Парламента – нека ни напомня, че сме силни само на лафове – докато все кърпим нещо, дори Времето се опитваме да закърпим някак, все за нещо закъсняваме, все се опитваме да настигнем Бедата, която ни е навестила, никога не я предварваме.
Народът е съчинил и насочил въпросния израз за устата жена, която се отплесва по празни приказки - обаче, вижте каква уста са отворили и в Парламента и изобщо във Властта, никога не я затварят, от три десетилетия къкри тази словесна манджа, а пустословието винаги е имало смазващо превъзходство.
А после – защо Перник останал без вода.
Ами, затворете си за малко устите – и може и да се сетите, че Пернишката хуманитарна катастрофа е нормална за държава, която държи европейските антирекорди почти във всичко.
Сега просто поставихме още един: геноцид чрез безводие, и то в страна, която има хиляди язовири, наследени от предишния „режим“, а разполага и с безподобна национална хидросистема.
Но няма кой да я стопанисва разумно – заети са да стопанисват главно устите си.
Катастрофата с язовир „Студена“ е типичен продукт на разпльоскания, разпасания манталитет, скрит зад „Загори тенджера“.
Пак закъснели усилия, сетне възторжен ураджилък – сякаш ще възстановяват Хеопсовата пирамида. И, разбира се, демонстрация на притворна съпричастност.
Изведнъж се появява ексминистър Нанков, деградиран след Изтреблението край Своге в зам. министър - и ни дава гаранция, че проблемната стена на язовир „Бели Искър“ ще издържи, докато пренасочват през него огромно количество вода към „Студена“.
Баш Нанков – много е сладък, обаче за съсед – и с устата го бива, два пъти е „Загори тенджера“.
Сякаш не схващат какво правят. Натоварват с непосилна тежест един очевидно невеж и безсилен младок. Но го оставят той да разпише гаранцията за „Бели Искър“.
Накрая пльосват и тлъстия каймак на това безумие: Нанков гарантира, макар че още преди доста време Прокуратурата изрази опасения за стената на въпросния язовир!
Докато Властниците обсъждаха спасяването на „Студена“, не видяхме по телевизията нито един авторитетен експерт.
За проблемите пък на „Бели Искър“ репортерите разговаряха с двама местни хора, единият знаел едно-друго за стената на язовира, толкова.
Къде изчезнаха хората, които са измислили и съградили наистина изключителната ни хидросистема; къде скрихте хората, които са наясно с истината, не ги ли щете или им зловиждате?
Тях показвайте – а скрийте Нанков, оставете го да разтяга масали у дома си. Колкото пъти го тикате пред камерите, толкова пъти публиката се сеща за Своге.
Така е устроена колективната памет - тя не действа на принципа на „Загори тенджера“: празнословие и плюскане.
Играта пак е на догонване на Бедата, това е ясно - но някакъв разум и при тези обстоятелства трябва да се прояви.
Фиаското със „Студена“ е провал и на националната сигурност – но не личи, силовите министри да са наясно с това.
Източени са милиони кубични метра вода и никой не е забелязал аферата – имаме работа с феноменално късогледство и още по-феноменално безгрижие.
Масовото разгръщане на „Принципът на Питър“ вероятно е основната причина за това; той е формулиран от канадеца Лорънс Питър: „В една йерархия всеки се стреми към своето ниво на некомпетентност“.
Обаче сякаш някакъв свещен покров прикрива безсилието на Хранениците на Питър.
Разгулът на некомпетентността ще ни избоде очите, накъдето и да погледнем – и все не достига кулминацията си, все не може да допълзи до своя Еверест – докато нейните жертви продължават да дълбаят Дъното. Некомпетентни, но пък обидчиви са – трябва някакъв грандиозен провал да ни сполети, за да се свият за известно време.
А после пак навирват гребени, докато продължават да произвеждат боклук, всякакъв.
След фалита на застрахователната компания „Олимпик“ – и това преглътнахме – писах, че Властниците на Прехода от всякакъв ранг задължително търсят хора, случили се по техен образ и подобие.
Тъкмо заради това не можем да се разминем от лилипути, също и от случайници-грандомани.
Главната цел на тия типове е да ни издавят в собственото си словохотливо бездарие.
„Днес Горните Случайници се опитват да запълнят целия Апарат, от долу до горе, с некомпетентни Подслучайници; вече не наблюдаваме индивидуалните усилия на отделния случайник сам да постигне своето ниво на провал – а всички заедно са изтегляни, вкупом – като с някакъв гигантски хобот - към нивото на некомпетентност на Горния Случайник“/цитат от „Съединени в апатията“/.
Феноменът „Загори тенджера“ е факт – но, надявам се, да сте наясно, че това не е обикновена тенджера, а много специална, и край нея си бъбрят не някакви смотани махленки, а съвсем други персони, важни – което не означава, че не са смотани.
Бъбрят неуморно, дърдорят , каканижат – докато тенджерата им загаря, почернява, пуши – пуши като онзи опожарен спален вагон край Червен бряг, който се превърна в крематориум.
Сравнението може да е прекалено жестоко, но дано освести сладките тенджерни бърборковци.
Преди доста години съчиних следния „Кеворкизъм“: „Ние сме затворени и заключени между Могилино/сирашкият дом на ужасите и Червен бряг. И ключът е изхвърлен“.
А днес България е затворена между безводния Перник и убийството в Галиче. Ключът пак го няма – но и никой вече не го търси.
Бойко се срещна с бащата на убитото девойче от Галиче, присъства и главният прокурор Иван Гешев, за да придаде някакъв допълнителен фасон на срещата.
Но той си свърши работата още преди няколко седмици, когато намекна нещо знаменателно: важно е да се промени средата, която ражда „социопати“. А това изобщо не е работа на Прокуратурата.
Наясно ли са с това Властниците, докато бъбрят край Тенджерата? Много е съмнително.
Все се подхвърлят някакви идеи, уж пределно конкретни – което е сигурна гаранция, че веднага ще бъдат забравени.
Така се случи и с обещанието във всяко село да има патрулиращи полицаи. Циганите продължиха да задигат всичко, до което се докопат, и спечелиха отново битката с ония край Тенджерата.
Сега се говори, че битовата престъпност рязко е намаляла – сигурно е истина, защото на много места просто няма какво повече да се краде.
Шумно огласявани, много идеи отиват направо в графата „Кьорфишеци“, тя набъбва непрекъснато, докато тенджерата се опушва.
Кьорфишеците, извън всичко останало, подсказват, че Властта е безсилна – и по този начин също подхранват Злото.
А то съществува, притихнало в мнозина - но избуява, когато средата го дърпа да излезе навън. Средата и най-вече Гладът…
Тукашният Джихад ще се роди именно от Глада, ставало е вече дума за това.
Когато Каракачанов наду предизборния си балон във Войводино с концепцията си за циганите, никой от правителството не го подкрепи, премиерът също не му обърна никакво внимание - но той си остана сгушен до левия му патък. Не се направи на мъж и не напусна.
Никой от Властниците не смее да говори за циганите. Страх ги е от тях – и циганите го знаят.
Знаят също така, че са нужни за изборните далавери - и нищо повече от това.
Като Северин от Русе и този от Галиче има още стотици, те са като заредени бомби - те цъкат под носа ни.
Гладът ги води към насилието, безправието – също.
Днес почти всеки българин е недоволен от здравеопазването ни, а лекарите - за тяхна чест – най-много. Ами циганите, те какво?
Накарайте щатните си социолози-шарлатани да направят една анкета, може да е и в София, във Филиповци. Да хванат там 100 човека и да ги питат, колко от тях са здравно осигурени, после още 100, и още сто, и още, и още. Е, тия хора за какво ги готвите – за някакви камикадзета ли?
Обаче се напъвате със смешните си идеи да очистите въздуха на столицата – включително и като преследвате циганите и останалите бедняци, за да не горят отпадъци - и ще ги глобявате заради това. Имате ли ум изобщо?
Изтървано е вече всичко: от въздуха и водата - до хляба.
И Разума, включително.
Обаче Тенджерата безметежно си къкри.
То е ясно, но да го кажа, все пак: дали изразът „Загори тенджера“ не е „пораснал“ до „Загори държава“?
Кеворк Кеворкян
