Първият и най-важен според мен въпрос е връзката премиер - главен прокурор. Вече всички са наясно кой всъщност подслушва и реализира СРС-ата, това е ДАНС. На кого е подчинена ДАНС? Пряко на Министерския съвет по закон и функционално директно на министър-председателя. Въпросът е – знаел ли е министър-председателят, че неговите подчинени подслушват и разработват президента и то в грубо нарушение на закона? И ако го е знаел, защо е допуснал закононарушението? Ако не го е знаел, това означава, че имаме за премиер човек, който е неспособен да управлява тези важни служби. Това коментирах днес в отговор на въпроси на журналисти.
Едва след ДАНС идва прокуратурата, която също бърза да развее СРС-та в нарушение на закона в публичното пространство, явно в нечий интерес. Покрай „епичната“ борба с контрабандата премиерът постепенно си присвои правото всяка сряда, а и по много други поводи, да привиква главния прокурор и председателя на ДАНС. И покрай това „преборване“ на контрабандата дали не се преборват и неудобните? Само питам – това са важни въпроси.
Проблемът не е само в бруталната атака срещу държавния глава, а в начина на управление на държавата, в ръководството, контрола и използването на службите и правоприлагащите органи, в спазването на закона от тяхна страна. Всичко това рефлектира върху устоите на демокрацията и правата на българските граждани. Тук тепърва ще трябва да се отговаря на много въпроси.
Въпросът е как така тези толкова бдителни по отношение на държавния глава служби и органи „проспаха“ водната криза, боклуците, обществените поръчки с нарушение, срива на Търговския регистър, хакерските атаки в НАП, хазарта? Проспаха ги, при положение че имат присъствие в ресорните комисии за контрол. Проспаха това, че плащаме самолети четвърто поколение по-скъпо от самолети пето поколение. Това, че имаме протоколи на важни комисии с невярно съдържание, на основата на които се взимат важни държавни решения.
Остава и друг въпрос – защо главният прокурор вижда престъпност и корупция навсякъде, но не и в Министерски съвет, където се разпределя и харчи бюджетът от първо лице. И тази огромна амбиция за борба с престъпността и корупцията някак си не вижда очевадното – във всяка една държава хранителната среда за корупция е там, където се разпределя бюджетът, където се усвояват обществените поръчки. Напоследък даже няма обществени поръчки, харчат се милиарди без обществени поръчки и обществото даже не знае на кого се раздават парите.
Очаквам много повече от главния прокурор, който следва да обърне внимание на тези сигнали, които стоят в прокуратурата, и на разследващата журналистика, които дават сериозни поводи за самосезиране. Да започнем от санирането и оградите по границата, през хазарта, боклуците, „апартаментгейт“, къщите за гости, безобразното строителство и ремонти – има очевадно нарушение в тези процеси, брутално лобистко законодателство, мобилни инсинератори, където има изтичане на милиони, за които ние все още не знаем къде и как изтичат.
Румен Радев
