Този въпрос може и да звучи еретично, но с него се сблъскваме не само заради безропотността ни към чуждиците, но и заради смяната на пола в българския език. Последните години извършваме кощунствена сексуална преориентация на родната реч - минаваме изцяло на мъжки род, все едно няма жени в езика и речта ни.
Естествено, че преди 12 века Светите братя Кирил и Методий не са създали съгласуването на съществителните по род (или родуването), не са оставили и завещание да казваме 12 века по-късно "учителка, а не учител" или "служителка, а не служител".
Но по дух завещанието им е точно това. Солунските братя са разчупили триезичието на империята, в която официалният език е бил гръцкият, и са създали азбука за славяните. Прокарали са път на многоезичието, което впоследствие е развило и родуване. Сега обаче ние правим точно обратното - убиваме многоезичието (и родуването) и разчистваме пътя за моноезичието. И това става при пълното бездействие на държава, общество, граждани.
А родуването е нещото, което различава българския език от редица езици, които са му влияели или му влияят - турският, руският, сега и английският. То не е просто езиков проблем,
а и въпрос на национална идентичност
По принцип от едно време правилото е, че не се родуват титли (академик, професор, асистент), звания (генерал, полковник) и длъжности (директор, председател). Всички те са в мъжки род, защото техни носители са били мъже. По тази логика не се слагат в женски род и чисто мъжки професии - миньор, летец, сапьор. Всъщност това правило е лесно оспоримо (с изключение на професиите) и по-надолу ще стане дума защо, но засега нека се придържаме към него. Навремето това бе валидно главно за официалния език и реч, за институционалното общуване. Иначе във всекидневната реч то не работеше - спомням си, че масово се използваше женският род. Просто когато става дума за жена, към съществителното се добавяше частичката "ка" и нещата си стояха на място. Казвахме свидетелка, а не свидетел, чистачка, а не чистач, съответно учителка, счетоводителка, гражданка, пенсионерка, лекарка, работничка. И го правехме не толкова, за да пазим завещанието на Светите братя, колкото защото така беше естествено - женският род идваше от само себе си, не спъваше речта.
А сега вижте какво имаме днес. Ще започна с по-безобидните случаи, преди да стигна до по-драстичните, а накрая и
направо до малоумните примери
В медиите може да прочете, че Велислава Дърева е публицист, есеист, политически анализатор, вечен дисидент, носител на награди. Пак от медиите извадих заглавието, че "Поли Генова се изявява като активен гражданин". В своя вестникарска статия проф. Мирослава Кортенска пише "бях свидетел на публични изяви". Колежка от бивша медия, в която работех, казваше, че е астматик." Ето и още примери: "Тя е аматьор", "Майка ми работеше като счетоводител, сега е пенсионер" или пък "Тя е опитен ветеран" - за една стюрдеса. За медицинска сестра пък прочетох, че "е чудесен медицински работник".
Нито един от тези примери не е титла, звание или длъжност, за да бъде омъжкаряван eзикът ни, но мачовизмът на речта ни (извинявам се за чуждицата), съответно отрицанието на Светите братя върви с пълна сила.
А сега по-драстичните случаи, които приличат на езиков буламач. "Руски милиционер стана "Мис Вселена" (заглавие във всекидневник). "Тя е най-ловкият лъв, който съм виждала" (превод от популярно тв предаване "Планетата на животните") - при положение, че в езика ни я има думата "лъвица". Или пък "Терешкова още е приятел с българските космонавти". Както и "Не съм мързелива, може и да ме вземат някъде за метачка, чистачка", казва дипломираният фармацевт". Буламачески звучи и фразата "съпругата му била лидерът в семейството". И тук няма титли, звания и длъжности, но го няма и логичното съгласуване на съществителните по род. Как мислите, лепи ли се на българското слово, съответно и на съзнанието ни, този миш-маш с пола? Това антиродуване не стои ли като бардак от гледна точка на възприемането, мисълта ни не става ли разногледа от инфантилното мъжкареене на речта ни?
Рейтингът пък на най-крайните, направо малоумни примери се оглавява от следното определение за Рада Москва, дадено й приживе в един сайт: "известна киносценаристка, драматург и писател".
Това не е ли вече езиков хермафродизъм?
Подобно съчетание съм срещал не само при Москова (лека й пръст на жената). И вие сте чували, че еди коя си дама е член на борда на директорите. Случва се също да чуваш, че "колегата е с неприлично къса рокля" или че "експертът излезе в отпуска по майчинство". Обществото ни уж отхвърли третия пол, но тихомълком той не се ли е намърдал вече в родната ни реч?
Между другото, в турския език също няма род, но за пет века ние не сменихме пола на езика си. А сега го правим за има-няма четвърт век с езика на новия Голям брат.
Въпросът е защо се стигна дотук. Без съмнение, една от причините е западането на образованието ни в последния четвърт век. Но огромна, ако не и главна вина, имаме ние, медиите. Ние масово ползваме англоезични медии като източници, а в английския език няма родово съгласуване. И при превеждането било на информации, било на цели анализи, било за политически или светски събития, езиковата
английска практика помита българската традиция
Това е типично за младото поколение, но то едва ли е негов грях, след като родителите казват на децата си да залягат повече над английския, а не над българския. Ясно с каква цел - да се махнат от страната си. Така обезбългаряването на територията ни и на езика ни се оказват процеси близнаци. Именно чрез нас, медиите, върви английската асимилация на българския език. Ето и няколко примера. "Това е преценката на Джоан Кингсли, терапевт, който е посветил 25 г. на изследване на психологията на работното място, съобщи в. "Индипендънт". Кингсли е съавтор на книгата "Свободна от страх организация..." Спестявам дългото заглавие, защото то в случая няма значение. Важното е, че терапевтът и авторът е жена. Тук преводът е толкова папагалски, че дори името "Джоан" не е подсказало, че става дума за дама, а смененият пол на "терапевта" е подвел превеждащия погрешно да сложи мъжкия род на относителното местоимение "който", вместо женския "която". Пуснете в гугъла търсачката на фразата "Това е преценката на Джоан Кингсли" и сами ще се убедите колко далеч е отишла езиковата ни асимилация.
В друг случай заглавие от информация на британския в. "Телеграф" гласи: "Загина дизайнерът на шапките на Елизабет II". Става дума обаче за дизайнерка. В трета информация се говори за "адвокат и защитник" от американска асоциация за правата на малцинствата. Английско-мъжките lawer и defender са изместили българо-женските адвокатка и защитничка. Ето ви нагледен пример как става претопяването на словесността ни. В интересната иначе поредица за престъпленията в САЩ по една от телевизиите чух превода как "впоследствие бе направен пробив с появата на важен свидетел". Очакваш да чуеш за мъж, но свидетелят се оказа... съседката. Добре, че и на нея не й бе сменен полът на "съсед".
И когато
мачовщината всекидневно се набива в съзнанието
от медиите, асимилацията на речта ни стига и на първосигнално равнище - не в само писмената, но и в говоримата реч, във всекидневното и междуличностното общуване, дори когато жените казват за себе си, че са хипертоници, диабетици, учители, колеги.
И накрая защо споменатото правило е оборимо и трябва да отпадне. Езикът е отражение на общественото развитие. Сега в началото на ХХт век няма как да говорим и пишем както в началото на ХХ или на ХтХ век. Това важи и за съгласуването на съществителните по род. До средата на миналия век мъжкият род е доминирал езиково, защото повечето професии са се практикували от силния пол. Но жените отдавна навлязоха в обществения живот и неслучайно преди около половин век именитият ни езиковед акад. Александър Теородов-Балан е разяснявал, че това трябва да намери своето отражение и в граматиката - съответно професиите, длъжностите, титлите и званията да се родуват. Да се казва "публицистката Дърева", или "драматуржката Москова", или "терапевтката Кингсли". Съответно "банкерката Драганова" "директорката Петкова", "доцентката Иванова", а също "вицепрезидентката Йотова", "канцлерката Меркел". (Със съответните изключения, за да се избегнат двусмислици или неблагозвучия, каквито са неизбежни за такава материя като словесността). В крайна сметка,
логично ли е да няма еманципация на словото
след като еманципацията е пуснала дълбоки корени в обществото ни? Запазващото се мъжкареене на словото не стои ли като архаизъм? Все едно езикът да продължава носенето на някогашните наполеонки под панталоните (като Личката от "Дървото на живота").
Разбира се, тук ще наскачат филолози с аргумента, че "женската" сричка "ка" звучала пейоративно - придава отрицателно, пренебрежително звучене на женския род. И в епохата на еманципацията използването й било обидно за дамите. Няма обаче обяснение защо тази сричка носи отрицателен заряд, а да речем "ца", "га" "ма" или която и да е друга сричка не носи такъв заряд.
Не знам историята на сричката "ка" и кой е решил, че тя звучи пейоративно. Но първо - за жените далеч по-пейоративно е, че езикът ни сменя техния пол. Второ - за нас като българи далеч по-пейоративно е, че обезбългаряваме словото си, правим нещо като самоасимилация и по същество посягаме на идентичността си. И трето, доста пейоративно е, че май кастрираме делото на онези, които наричаме Светите братя.
Та заслужаваме ли 24 май?!
Юри Михалков
http://duma.bg
