Има нещо незряло, малко като слаб ученик, който направо може да ви разсмее. Да се приеме антикорупционен закон само няколко дни преди започването на 6-месеченото ротационното председателство на Европейския съюз, е малко прекалено наистина, коментира в обширен анализ френското издание „Журнал дьо Диманш“ ситуацията в България.
Това е поредният критичен материал на голямо европейско издание за страната ни, която влиза във фокуса на вниманието с започващото днес българско председателство на Съвета на ЕС. В последните няколко дни анализи, посветени на България, имаха „Гардиън”, „Ди Цайт”, АФП и БТВ.
Каквато и да бъде ефикасността на този закон, след като българското правителство предприе цяла камара от мерки и декрети, създаде и комисия за борба с този бич, корупцията все още стряска Брюксел и класира България сред трите най-корумпирани страни в ЕС. Народният глас е безапелационен. „България е една умалена Русия. Цари мафиотски манталитет и никога няма да отговори на изискванията на поставените критерии“, пише „Журнал дю диманш”.
Трябва да се признае, че тази малка страна 10 години след приемането си в ЕС не е отбелязала напредък. През ноември Европейската комисия подчерта в последния си доклад, че нищо не се е променило от януари 2017 г.
„Борбата срещу корупцията е областта, в която има най-малък напредък през последното десетилетие. При това – въпреки съществуването на Механизма за сътрудничество и проверка“.
През 2016 г. в друг доклад на Центъра за изследване на демокрацията се казваше, че всеки пети възрастен се е сблъсквал с корупция – плащайки или получавайки рушвет.
Според Николай Стайков от фондация „Антикорупционен фонд“ най-страшното е липсата на съдебни преследвания. „Притеснителен е малкият брой на разрешените случаи. В затвора отиват само малките, дребни риби. Нито един от главните герои от последните години не е зад решетките, дори за един ден“.
В навечерието на Новата година има само една шепа хора, която протестира пред правителството. Доста по-малко отколкото в съседна Румъния. Снегът, който покрива Витоша, приспива сетивата и разума. Между другото, според едно скорошно проучване на „Отворено общество“ това, което най-много безпокои българите, е корупцията – тя се нарежда на четвърто място след бедността, безработицата и лошото управление.
По-малко от 15% от българите вярват в институциите.
Корупцията е навсякъде. Искаш рушвет – заповядай. За детската градина, за доктора, за полицая или в по-голям мащаб – за да се спечели договор, финансиран от ЕС. Столицата не показва нищо от това и предлага на гостите само една луксозна витрина и приветливи усмивки. Трябва да посетите обаче североизточните квартали (така е в оригинала, вероятно става дума за южните квартали), за да срещнете тази повсеместна корупция, която не може да се види с просто око.
10 семейства си разделят богатствата на страната. Някои от тях са си построили чудесни къщи, които се охраняват от бодигардове и камери. Да живееш в „Бояна“ или „Драгалевци“ означава „Аз съм богат“ или „Аз съм корумпиран“.
„Корупцията не се измерва“, казва журналистът от в. „Сега“ и специалист по европейските въпроси Светослав Терзиев. „Това е усещане на всеки един българин от доста време насам“, добавя той.
„Чувство” и „усещане” – понятията са размити.
През 2016 г. „Прозрачност без граници“ посочваше България като страна от ЕС, където усещането за корупцията е най-остро. „Заедно с Румъния ние сме единствените държави от ЕС, които сме под наблюдение заради корупцията и организираната престъпност“, казва Терзиев.
Независимо от това българското правителство се отнесе много сериозно към председателството. Преди 5 месеца бе създадено Министерство на европейското председателство, което ще изчезне след края му. Журналистът се опитал да разследва това нещо, но напразно. „Почуках на вратите на всички министерства, които са свързани с председателството, за да разбера точната сума. Споменава се цифрата от 70 млн. лв., но никой не можа да ми каже на кого ще бъде разпределена“, казва Терзиев.
Собственикът на първата независима информационна агенция БГНЕС Любчо Нешков бе най-щастливият човек в продължение на 10 години. Този симпатичен 50-годишен мъж, бивш военен кореспондент на Националната телевизия, успя да изгради една семейна новинарска компания, интегрираща за пръв път на едно място новини, снимки и видео. Той имаше гениалната идея да се свърже с мобилен оператор и така рязко увеличава продажбите си. „Вършех си своята работа, давах думата на всеки, включително и на тези, които критикуваха правителството“.
Това обаче не е по вкуса на всички. Санкцията не закъснява и получава лаконичен есемес, че неговият договор е прекратен. „Винаги е имало приятелски обаждания, страничен натиск, но ...“. В България не се отива в затвора, ако критикувате властите, но отмъстителните мерки са многобройни и прикрити. Част от клиентите прекратяват договорите, фактурите стават непосилни. Нешков е принуден да уволнява хора и да намали дейността си.
Според „Репортери без граница“ България се срина от 35 място през 2006, което заема с Франция по онова време, на 109 място по свобода на словото от 180 държави през 2017 г. Това е най-лошото място в класацията на страна членка на ЕС.
Какво може да бъде доверието в България по време на това задължително европейско председателство? Пиар експертът Арман Бабикян дебело подчертава, че ЕС е бил отлично информиран за нивото на корупция, когато приема страната ни. „Ние се опитахме да убедим нашите европейски партньори, че ще направим всичко, за да преборим тази корупция, но нищо не стана. По-страшното е, че това въобще не пречи на ЕС. България е един вид прозападна зона на комфорт и нашите евродепутати са напълно подходящи за тази работа“, казва Бабикян и посочва с пръст собствения парламент. „Нашите депутати притежават парите и те решават на кого да ги дадат“.
Театър, нищо повече.
„Ние имаме една фасадна демокрация, но всъщност сцената е европейска, а хората нямат думата“, възмущава се Светослав Терзиев. Ние знаем, че председателството ще се ръководи от шефа на Комисията Жан-Клод Юнкер. Българите вече не вярват в ЕС.
Терзиев има чувство за хумор и разказва следния анекдот: „Онзи ден бях на пресконференция с руския посланик. Русия никога, ама точно никога, не говори за корупцията, но този път темата за корупцията беше повдигната. Отговорът на посланика беше сладък: „Това го оставам на ЕС“.
