Абсурдният сън на една бивша министърка за спешно свикване на НАТО заради неразкрити летящи обекти и лични кошмари

„Ударите с руски дронове срещу търговски кораби в Черно море са умишлена провокация от страна на Москва. Инцидентът се е случил в българската икономическа зона, което превръща конфликта в директна заплаха за българската икономика и национална сигурност.“

С тези тежки, безапелационна присъда бившият външен министър и посланик в Турция Надежда Нейнски (която по-старото поколение българи все още нежно помни като „хубавата Надежда“ от зората на прехода) за пореден път реши да излезе от дълбокия си дипломатически архив. Тя влезе с гръм и трясък в ролята на Жана д'Арк от Черно море. За истинския евроатлантически експерт от нейния калибър факти, разследвания, черни кутии и доказателства са просто досадни подробности, които само развалят хубавата история. Преди още международните екипи да са стигнали до отломките от корабите, без нито един официален доклад да е потвърдил чии всъщност са тези летящи апарати, Нейнски вече знае цялата истина. Тя е видяла марката, модела и лично подписа на Владимир Путин върху корпуса им.

Тази невероятна геополитическа ясновидство и натрапчива фиксираност започват да придобиват плашещи, направо комични размери. Наблюдавайки пламъка в очите ѝ, човек остава с усещането, че сутрин, когато тази жена ходи до тоалетната, първо внимателно и параноично проверява под капака и зад казанчето дали самият Путин не се е скрил вътре, за да организира поредната хибридна диверсия срещу нейната лична национална сигурност. Страхът от Кремъл очевидно е станал толкова централна част от ежедневието ѝ, че ако утре в София завали градушка или спре токът, тя веднага ще свика пресконференция, за да обяви ледените късове или изгорелите бушони за „руски дронове с умишлена траектория“, изпратени да саботират евроатлантическия ѝ комфорт.

Във вселената на Нейнски няма място за логика, международно право или елементарна предпазливост. Вместо да изчака официалните заключения на експертите – както би направил всеки разумен, хладнокръвен и професионален дипломат – тя директно настоява за спешно активиране на член 4 от Договора за НАТО. Абсурдността на това твърдение е направо грандиозна. Представете си сцената в централата на Алианса в Брюксел: генералният секретар прекъсва важна среща за ядреното възпиране, защото е дошъл панически имейл от София. Всички съюзници се събират по спешност, затаили дъх, генералите разпъват карти, сателитите се пренасочват, и на логичния въпрос: „Какви са конкретните ви доказателства, колеги?“, нашият представител чистосърдечно отговаря: „Ми, доказателства още нямаме, ама Надежда Нейнски така каза по телевизията, а тя ги разбира тия работи!“.

Разбира се, абсурдите в нейната тирада не спират дотук. Като истински генерал в рокля, тя настоява за незабавна координация между България, Румъния, Турция и НАТО за съвместни действия в Черно море. Самата идея, че три държави с коренно различни вътрешнополитически динамики, икономически интереси и сложни, балансиращи отношения с Русия ще се втурнат в Черноморския басейн с извадени саби само заради една телевизионна изява на бивш български министър, звучи като сюжет за евтин холивудски екшън от миналия век.

Но перлата в короната на този дипломатически театър е призивът ѝ Министерството на външните работи незабавно да извика руската посланичка Елеонора Митрофанова „на килимчето“. Според Нейнски, щом преди време сме повикали украинската посланичка за паднал дрон край Кардам, сега трябвало да бъдем реципрочни. Този вид дипломация тип „око за око, зъб за зъб“ или по-скоро „посланик за посланик“ е направо революционна. Можем да я наречем „дипломация на детската площадка“ – щом те поканиха моето другарче, сега аз напук ще поканя твоето. Да привикаш дипломат на чужда държава и да му държиш сметка за инцидент, за който нямаш нито един черно на бяло доказан факт, е сигурен начин да превърнеш външната политика на една суверенна страна в пълен цирк. Но Нейнски изглежда искрено вярва, че Митрофанова ще се стресне от подобна покана, ще се разкае пред българските чиновници и веднага ще се обади в Москва да спрат дроновете.

Не бе подминат и Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС). Нейнски е дълбоко възмутена, че той се свиквал твърде късно. Според нея държавата само „констатирала фактите“, вместо да обяви конкретни, магически мерки, които да спрат инцидентите в морето. Тук обаче тя пропуска дребния детайл, че България няма как да спусне невидимо силово поле над Черно море, каквото вероятно си представя в своя фантастичен сценарий. Критиката ѝ към институциите звучи като оплакване на разглезен гражданин от закъснял градски транспорт – „Защо дроновете летят, а правителството не е измислило как да ги забрани с указ?“.

Най-забавна обаче е яростната ѝ атака срещу т.нар. „многовекторна външна политика“. Нейнски я определя като огромен риск, който може да остави страната напълно изолирана. За нея светът очевидно е черно-бял, без никакви нюанси: или си в окопа с каска и викаш срещу Русия, или си предател на цивилизационния избор. Концепцията, че една малка държава на сложен географски кръстопът трябва да лавира прагматично, за да запази икономиката, туризма и енергетиката си, изглежда твърде сложна за праволинейния евроатлантически радар на бившия министър. Тя предпочита гордата, макар и малко наивна изолация в рамките на собствения си сигурен, идеологически балон, където Русия дебне от всеки ъгъл – и най-вече от тоалетната.

В крайна сметка изказването на Надежда Нейнски е класически пример за политическо присъствие с цел напомняне за себе си. Когато нямаш реална власт, не носиш никаква отговорност и никой не те пита за решения, е изключително лесно да раздаваш тежки присъди, да плашиш с чл. 4 и да изискваш гонене на дипломати. Тя говори от позицията на човек, който живее в ера на дипломацията, която вече отдавна не съществува – ера на красивите фрази, кухите декларации и коктейлите в посолствата. Днешната реалност изисква много по-прагматични, хладнокръвни и премерени действия, базирани на реални факти, а не на панически сънища. Но пък, от друга страна, медиите имаха нужда от заглавие, а Надежда винаги е готова да осигури малко безплатен драматизъм и абсурдни твърдения в сивото ни политическо ежедневие.

http://osata.bg