От началото на бюджетната процедура „на парче“ се пускат екзотични предложения от страна на управляващите, за промени в посока увеличаване на бюджетните приходи. Като започнем от значителното свиване на нормативно признатите разходи по гражданските договори, облагането на бакшишите в заведенията и стигнем дори до създаването на цял раздел в ЗДДФЛ, регламентиращ облагането на бабите, които събират гъби в гората. Не знам колко реални приходи в хазната ще донесе новия налог, но със сигурност разходите на администрацията по създаването на новата норма, както и по администрирането и ще са по-големи.
В същото време се нагледахме на редица десни анализатори, които от сутрин до вечер ни убеждават как приходите са надценени, как разходната част на бюджета е прекалено раздута, а един институт за пазарни политики дори направи алтернативен бюджет, орязващ тотално социалните разходи и разходите в здравеопазването в т. ч. и тези на здравната каса, т. е. парите на обществената институция НЗОК, които целево се събират от всеки един от нас и пак целево се харчат за здраве. Никой обаче не държи сметка на министъра на финансите и защо няма събираемост на данъчните и осигурителните приходи, при положение, че само през 2022 г. инфлацията официално мина 13%. Приходите от ДДС увеличиха ли се с 13%? Обяснението, че данъчните приходи намалели заради нулевото ДДС на брашното и хляба, както и намалената на 9% ставка за ресторантите не е сериозно, т. к. и двата бранша дори и при ставка от 20% не могат да запълнят дупката в хазната от несъбрано ДДС. Никой не дава обяснение колко ДДС за 2022 и до 3-то тримесечие на 2023 г. е събрано от строителството. За последните 2 години стойността на строителните материали, както и цената на недвижимите имоти нараснаха в пъти, а да не говорим за заплащането в строителството. С колко нараснаха приходите от ДДС в строителството и кой не ги събра? С колко нараснаха приходите от осигуровки в строителството и кой не ги събра? Искаме да обложим бакшишите в ресторантьорството, а какво направихме с ремонтите. Тези десетки хиляди нови апартаменти, които се построиха само за последните 2 години кой ги ремонтира и какви данъци и осигуровки плати. Колко подобни обекти посети администрацията по заетостта през последните 2 години?
Говорим за енергетика и горива. При това покачване на цените на ел. енергията с колко повече ДДС се събра от сектор енергетика? Не говорим за производителите, а за посредниците. Като говорим за енергетика не можем да не направим и едно друго сравнение:
Към 30.06.2023 г. ФСЕС отчита разходи за субсидии в размер на 575,3 млн. лв. за компенсиране разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия. Това е само за първите 6 месеца. В същото време социалните разходи, предвидени в бюджета за цялата 2024 г., са 551,5 млн. лв., в т. ч. за 2024 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи. 104 млн. лв. от тях са за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане - 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания - 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето; 230 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., в т. ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето и т. н.
За периода 2024-2026 г. за финансово осигуряване на краткосрочни и средносрочни стратегически мерки в областта на здравеопазването са предвидени допълнителни средства като 68,8 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на увеличените възнаграждения на персонала в системата на Министерството на здравеопазването; 60 млн. лв. допълнителни субсидии за лечебни заведения за болнична помощ; 10 млн. лв. за осигуряване на лекарствени продукти, предназначени за лечението на инфекциозни заболявания (ХИВ инфекция и туберкулоза); 15 млн. лв. за осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации по Имунизационния календар на Република България за 2024 г.; 6,6 млн. лв. за подкрепа на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при очаквано разширяване в обхвата на приетите специализанти на места, финансирани от държавата, с цел осигуряване на необходимите за страната специализанти. Или общо държавна политика в областта на здравеопазването е 176,9 млн. лв.
Всеки може да си направи сам извода кое има превес в бюджета при положение, че държавните политики в здравеопазването, труда и социалните политики за цяла година са колкото помощта и субсидията, която получиха от държавата 25 фирми за първите 6 месеца на още не изтеклата 2023 г.
Неуместно е да правим сравнение с пица, защото пицата, ако не ми харесва мога да я откажа, а да плащам данъци - не мога. Единствената алтернатива тук е да избера друго място, където да плащам данъци. Този избор ежегодно прави населението на един средно голям български град. Впрочем екзотиките и експериментите по отношение трудовите възнаграждения и социално-осигурителната система в дългосрочен план ще доведат до катастрофални последици за пазара на труда.
Реформите, които се направиха в тази посока през последните 3 години, доведоха до сриване доверието в социално-осигурителната система и отчуждение от труда. Тук следва да обърнем внимание на един много остър проблем - приравняването на гражданския с трудовия договор.
При трудовия договор предмет на договора е самата работна силна, която се предоставя в определен времеви интервал, т. н. „работно време“. Тоест при тези договори става въпрос за наем на труд. Като основната особеност е, че работникът предоставя своя труд срещу определено заплащане - „заплата“.
При гражданските договори разликата е, че предмет на договора е постигането на определен резултат. Тези договори се отнасят до предоставянето на определени услуги или извършването на конкретни задачи. Затова и изпълнителят обикновено не е обвързан кога и по какъв начин да извърши работата, а разполага със свободата сам да разпредели времето си.
Една от основните разлики между трудовите и гражданските договори е за чия сметка са разходите за постигането на крайния резултат. Докато при трудовите договори те се поемат от работодателя, при гражданските те остават за сметка на изпълнителите. Поради тази причина и е прието в ЗДДФЛ да има процент нормативно признати разходи. Тук в промените се предлага тези именно разходи да отпаднат, т. е. всичко да се облага. Тези разходи, обаче, не се пипат на нотариусите и ЧСИ например, а само на работещите. Т. е. само на тези, на които заплатата не стига и са принудени да припечелват допълнително за да свържат двата края или да платят частните уроци на децата си. И тук следва да отбележим, че продължава порочния кръг образователната система да не дава необходимите знания, за да положиш успешно кандидат-студентски изпит. Имаме премиер - академик, който е хубаво да отговори Колко още милиарда лева трябва да изсипем в образователната система, за да спре феноменът частни уроци по родния - български език?
За това можем да кажем, че бюджет 2024 е антисоциален, стимулира инфлацията, чрез увеличаване на потреблението, прехвърля данъчно-осигурителната тежест върху работещите, дребния и средния бизнес и в същото време запазва финансовия комфорт на едрия бизнес и продължава да стимулира сивия сектор в строителството. На практика всичко се променя, за да не се промени нищо.
Авторът е доктор по икономика, член на СИНПИ
trud.bg
