Депутатите пак в цитаделата на комунизма

Местят се в Партийния дом, където им е мястото

Десетилетия в историческата сграда на Народното събрание са заседавали истински парламентаристи, днешните са случайници

Важно е къде заседават народните представители. Ония, които пращаме в парламента да преливат пустото в празно срещу дебели заплати. Клод Леви-Строс сочи, че творческата среда е определяща за крайния резултат.

Нашите депутати са чели специалиста по социална антрополгия. Докато дъвчат сочните кюфтета в бюфета, умуват как да избягат от историческата сграда на Народното събрание. Защото не се вписва в техния натюрел. Десетилетия там са заседавали истински парламентаристи, днешните са случайници.

Партийният дом е тяхното естествено обиталище, защото са партийни креатури. Българинът не гласува за личности, а за политически формации. Те излъчват кой дисциплинирано ще си вдига ръката в пленарната зала. Под страх от партийно наказание под свода на страховитото партийно построение.

Партийният дом издига снага там, където е минавала улица "Търговска". Една от емблематичните в стара София. Ударена от бомбардировките през Втората световна война, мястото е разчистено за цитадела на комунизма. През 1947 г. провеждат конкурс, спечелен от колектив с ръководител архитект Петьо Златев.

Започва "голямото копане", с което стартира епохата на новото строителство. "Теренът на бъдещия строеж представляваше хаотична картина. Багери, булдозери и камиони кръстосваха в едно пространство, изпълнено с дълбоки ями", разказва археоложката Магдалина Станчева.

Машините разкриват останките на три късноантични църкви. "Тогава на Археологическия институт не бе разрешено нито да удължи времето за разкопки, нито бе допусната мисълта за промяна на проектите, за да се запази нещо от откритото", пише проф. Станчева.

Останките от християнската кръщелна, намерена под Партийния дом. Изложени са пред Археологическия музей в съседство с цитаделата на комунизма.

В единия храм е намерен баптистерий – кръщелна за приемане на християнството. Езичниците влизали в басейн, пълен със светена вода да се очистят от греховете. "Тук именно, под западната част на Партийния дом, бе засвидетелствано началото на християнския живот на София", отбелязва специалистката.

С мъки, които наподобяват Христовите, археолозите съумяват да спасят реликвата. Днес тя може да се види пред Археологическия музей.

Партийният дом е завършен през 1954 г. и е класически образец на култовата архитектура. Около 40 000 квадратни метра застроена площ. Просторни зали, по-камерни помещения и кабинети с ограничен достъп. Над три километра коридори свързват този мега лабиринт.

Побиват те тръпки като вдигнеш очи по островърхата пирамида. Най-отгоре денонощно светеше петолъчка от рубин, обкована със злато. Беше по-малка от тази на Кремъл, за да следва йерархията в комунистическото движение.

Триумфална тържественост и помпозност се срещат в гранитната грамада. Прозорците са тесни, какъвто е кръгозорът на нейните обитатели. Малко забележими, но много важни, са царевичните кочани по фасадата. Те отразяват аграрната политика на Партията.

По това време е във възход теорията на Лисенко, според която растенията са социални същества. Трябва да се засяват нагъсто, за да комуникират и дават обилен плод. Никита Хрушчов, който е излязъл от селските низини, пуска директива да се набляга на царевицата. И ето, че покълва дори по Партийния дом.

Историческият Априлски пленум през 1956 г. не се провежда в Партийния дом, защото чистачките още не са излъскали територията. Там заседава Осмият конгрес на БКП през 1962 г. Присъстват 1045 делегати и представители на 66 комунистически, революционни и работнически организации от чужбина.

Всъщност форумът е преврат, подготвен от Тодор Живков за сваляне на министър-председателя Антон Югов. В навечерието Живков отива в Москва да съгласува своите действия. От най-високо място получава одобрение Югов да бъде обвинен в "груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност."

Традиционно, в компартията решенията се вземат на предварителен пленум, а конгресът само ги утвърждава. Така е и сега, на 4 ноември гора от ръце гласува поругаването на Югов и извисяването на Живков. Масовката гости, главно африканци, ръкопляска, без да разбера какво се е случва.

Политикът от Правец хваща ножа и почва да реже хляба до превратния Десети ноември 1989 г. Когато новоизлюпените демократи посегнаха на комунистическата реликва. През лятото на следващата година в цитаделата беше клубът на БСП, а площадът наоколо вреше от протести. Пламен Станчев декларира, че ще се самозапали, ако от пилона не бъде махната петолъчката, символ на чужда държава. Константин Тренчев предупреди, че ако звездата не бъде свалена, сградата може да бъде щурмувана.

На 26 август около 23 часа апокалипсисът се случи. Огнени езици прегърнаха гранитната крепост и седесарите щурмуваци атакуваха. "Граби-и-и…", ревеше тълпата. Всеки мъкнеше каквото може. Похитени бяха дори химикалките на мутиралите от комунисти в социалисти.

Както никой не знае кой е драснал клечката на Райхстага през 1933 г., така остана загадка палежът на Партийния дом. Разследването пилатовски си изми ръцете. Посочи, че вандалщината е извършена "стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти". Подозренията, че пожарът е провокация на БСП, каквато вероятно са сторили и нацистите, никога няма да се докажат.

В литературата има един корпус от четива, изграден върху потайностите. "Парижките потайности", "Цариградските потайности", "Потайностите на принц Карл" влизат в него. Партийният дом крие много тайни, но най-голямата са тунелите.
Тунелите под столицата са сюжет още от Фердинандово време. Говори се за такъв между Двореца и така наречената Бурмова къща, където сега е Природонаучният музей. Там царят си водел любовниците, клюкарстват злите езици.

За Партийния дом мълвата е, че има подземна връзка с някогашния Мавзолей, сегашното Президентство и Министерския съвет. Само първият тунел е безспорен, защото са го виждали очевидци.

Идеята била при социални размирици партийците да се измъкнат до гробницата на Георги Димитров. Да се поклонят пред мумията и после да минат в нелегалност. Тази възможност за евакуация работи и днес. Когато на народа му писне и подгони своите избраници, депутатите ще се изнижат през мазето на свещената за тях сграда, наречена Партиен дом.

Автор: Росен Тахов

trud.bg