До последно се надявах на достойнството на една жена, но уви

До последно се надявах на достойнството на една жена, но уви.

Тя се е съгласила да бъде унижена повторно с предложение да заеме висок пост, след като цял народ стана свидетел на груба обида чрез назоваване на полов орган с нейното име. И това беше направено от мъж на много висок пост. Та тази жена, няма да я наричам дама, тази жена - майка, съпруга и баба, се оказа, че не може да събере достойнството и честта си и да откаже подобна номинация. А трябваше даже да напусне публичното пространство, но не го направи.

Наистина съм омерзена, че това се случва. И не мога да намеря обяснение за себе си - човешко и професионално, защо тя го допусна. Пари се изкарват, властта не е въздух, вода и храна, та да не можем без нея, но чест и достойнство - никога. Ето това е големият грях на управлението, което изпратихме в историята - че ни обезчести и потъпка като мръсен парцал нашето човешко и национално достойнство. Това е непростим грях. За него се плаща пред Н.В. Историята. Но, ние хората, доколкото сме по-краткосрочни, ще очакваме и плащане не пред съда на Историята, а пред съответните институции, съизмерими с нашия житейски хоризонт.

Цветеслава Гълъбова