И за най-големите оптимисти е ясно, че ЕС доникъде не я докарва като обща позиция, а в отделните държави все повече се надигат гласове срещу налагането на правила от Брюксел, които трудно се възприемат. И въпреки медийните спекулации, англичаните взеха най-доброто решение. И напуснаха потъващия кораб.
В напъни да консолидира съюза, който проявява всички тенденции за разпадане, ишиасно болния Юнкер предлага решенията по всички важни въпроси, за външна политика, човешки права и т.н., да не се вземат с единодушие, а с мнозинство. ОСЪЗНАВАТЕ ЛИ КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?
Това означава, че с обикновено мнозинство могат да ни наложат всичко, включително Истанбулска конвенция, позиции във външната политика, намеса във вътрешните работи...всичко! А държавите да се откажат от правото си на вето. Тоест големите да решават всичко, а малките само да слушат, без правото дори да възразят. И най-лошите ми предчувствия за ЕС се оправдават с това предложение. Няма да имаме думата за нищо. И никой няма да обръща внимание на мнението ни и на възраженията ни, защото ще сме задължени да спазваме това, което големите държави са си гласували.
Осъзнавате ли, че ЕС е просто една империя, в която се налага пълзяща диктатура, а периферията не е от равноправни държави, а колонии?
Време е и за нас да напуснем потъващия кораб, преди да е станало късно. И затова е много важно какви евродепутати ще изберем. И как ще гласуват подобни предложения, докато все още гласът им има значение....
Елена Гунчева
