Европейският фискален съвет: България е единствената страна с нова процедура за прекомерен дефицит

Многократните изключения от правилата създават риск от подкопаване на доверието

Фискалният надзорен орган на Европейския съюз разкритикува институциите на ЕС за това, че използват прекалено голяма свобода на преценка и гъвкавост при прилагането на новите фискални правила на ЕС, на фона на засиленото глобално внимание към устойчивостта на дълга заради очакванията за цикъл на затягане на паричната политика.

Независимият Европейски фискален съвет предупреди в доклад, че многократните изключения от правилата, предоставяни от Европейската комисия и Съвета на ЕС, представляващ правителствата на държавите членки, на отделни страни от ЕС, и имащи за цел постепенното намаляване на дълга, създават риск от подкопаване на доверието в правилата скоро след влизането им в сила.

Съгласно правилата, които влязоха в сила през април 2024 г., всяка държава от ЕС договаря с Европейската комисия индивидуална, съобразена с конкретните ѝ условия годишна траектория за намаляване на дълга. Тя разполага с между четири и седем години, за да намали дефицита и дълга до определените от ЕС граници съответно от 3% и 60% от брутния вътрешен продукт.

Ако дадено правителство не изпълни договорената траектория, то трябва да обясни причините или да се изправи пред дисциплинарна процедура.

„Не бяха издадени становища съгласно правилото „изпълни или обясни“ и само една държава се изправи пред процедурни последици под формата на нова процедура при прекомерен дефицит“, заяви Европейският фискален съвет, имайки предвид България.

„Това е в контраст с недостига по отношение на фискалните резултати и прогнозите спрямо препоръчаните траектории на разходите. Разликата отразява както гъвкавостта в рамките на новите правила, така и свободата на преценка и проявената снизходителност от страна на Комисията и Съвета“, заяви Европейският фискален съвет.

Фискалният надзорен орган посочи, че когато правителствата са били подложени на натиск да увеличат разходите си, например за отбрана или за противодействие на високите цени на енергията, институциите на ЕС са се съгласявали да създадат изключение.

„Всяко подобно изключение може да изглежда разумно от политическа гледна точка, но правилата се оценяват с натрупването на прецеденти, а рамка, която се огъва при всеки нов шок, рискува да загуби своята крайна цел“, заяви председателят на Европейския фискален съвет Питер Хасекамп.

Изключенията, предложени за първи път през март 2025 г., са под формата на национални клаузи за дерогация, които позволяват временно отклонение от фискалните цели, за да се даде възможност за по-високи разходи. Едната беше използвана за разходи за отбрана, а друга, през 2026 г., за покриване на част от мерките за повишаване на енергийната устойчивост.

Критиките идват в момент, когато държавите от ЕС са изправени пред нарастващ натиск да увеличат разходите за отбрана, енергийна сигурност и зеления преход, като същевременно се справят с нарастващите разходи за обслужване на дълга след години на високи нива на задлъжняване.

Според доклада, въпреки по-силния от очакваното икономически растеж през 2025 г., фискалното състояние в целия ЕС се е подобрило значително по-малко от предвиденото във фискалните планове на държавите.

Държавният дълг в ЕС е нараснал до 82% от брутния вътрешен продукт през 2025 г. спрямо 81% година по-рано, показват данни на Евростат, а Европейската комисия прогнозира, че през 2026 г. той ще надхвърли 84%. I БГНЕС