„ХИЧ БИЛЯ И НЕ УСЕТИФ, ГА НАЛАПАХ ТОЗ МАРКУЧ”
За войната в Украйна на ниво битовизъм...
Интересно нещо е асоциативното мислене. Как, понякога актуален и конкретен политически повод, може да предизвика странни асоциации?
Преди време, бяхме се събрали на маса застаряващи приятелски семейства и наред с вицовете, съпровождащи повода за събирането ни, една от женичките сподели случка от 50 – 60 - те години на миналия век. Поради тогавашните жилищни проблеми на семейството им в големия град са я изпратили временно на село при баба си, където изкарала 4-то отделение.
Там заедно с местните хлапетии, шляпайки из калните селски улички пеели мръсна песничка в маршов ритъм, от която си спомняше само припева: „Хич биля и не усетиф, га налапах тоз маркуч”. Надничащи от дворовете жени, само се превивали от смях. Поощрено от това, въпросното тогавашно детенце закрещяло песничката, влизайки в техния двор. Тъкмо по това време майка и, прогимназиална учителка, била случайно у тях. Втрещена от мръсотийките, бълвани от невинната детска устичка, грабнала една шибучица и нашарила дупенцето на хлевоустата си дъщеричка, не подозираща подтекста на въпросния припев.
Чувайки случката, мъж от компанията разказа, че и той бил преживял нещо подобно преди няколко години. Подгонен от остри болки в долната част на корема, отишъл с направление при специалист гастроентеролог, който се случил жена. След ехографски преглед тя му назначила колоноскопия за уточняване на диагнозата.
Преди започване на манипулацията лекарката му казала, че особено в края си тя е много болезнена, с откъсване парченце от подозрителното образоние и го запитала желае ли местна упойка. От скръндзалък, или незнание той се направил на герой и не пожелал такава. Награбили го докторката и сестрата. Поставили го в ембрионално свито, странично положение с разголен и разтворен задник. Отначало усетил гъделичкане отзад и как маркученцето лекичко се хлъзга навътре, тъй като през него течала и течност за по-леко проникване.
В един момент обаче, когато щипката захапала плътта отвътре го пронизала остра, непоносима болка и за секунди припаднал. Едва изтраял, докато измъкнат обратно това парещо като огън маркученце. За щастие прогнозата била благоприятна. Хистологичната проба била отрицателна. Тъй като бил си чупил и двата крака и с операции са му набивани метални пирони в костите е бил ербап, че ще изтрае процедурата, но болката според него е била почти 10 в десетобалната скала и ни предупреди,че ако ни се наложи и на нас, да не си правим подобни експерименти.
В политически аспект, нещата днес са аналогични. Във връзка с войната в Украйна, политиците ни, воглаве с невнятното ни премиерче, което дори не е ходило в казарма, весело и маршово крещят на глас мръсничка, натовска бойна песен срещу агресора Русия, неподозирайки, или пренебрегвайки изключително сериозния подтекст в нея. Въобразявайки си, като лековата жена само приятните емоции от осъществяването му.
Доста често националните катастрофи и трагедии започват с лекия гъдел отзад, като водевилни комедии и перчене на политици и генерали, непомирисали никога в живота си барут. Но ние вече сме преживели три такива катастрофи. След Междусъюзническата, Първата и Втора световни войни. Първите две завършили само със съд и затвор за отделни политици.
А след Народния съд през 1945 с последната среща на всички виновни и други не толкова виновни за тази трагедия политици – министри, депутати, военни, полицаи и по дребни управляващи с наказателния взвод.
Историята има странното свойство периодически да се повтаря. А в сегашния случай, с непоносимо дебел и твърд маркуч. Ще ли го понесат? Защо ли паметта на управляващите е толкова къса?
Светослав Атаджанов
