Хора като Цветан Цветанов дължат извинение на президента заради мораториума върху лекарствата, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването "Тази сутрин" по БТВ.
Кой ще понесе отговорност за това, че президентът бе обвинен, че създава фалшиви новини, изтъкна вицепрезидентът.
Йотова отговори и на въпроси, свързани с европредседателството, като обърна внимание на надеждите за европейска интеграция, които управляващите в София посяват у страните от Западните Балкани. "Ние казахме ли категорично, че нашето председателство ще извоюва политическото разширение на Западните Балкани, че Софийският процес ще продължи Солунският процес преди 2003 г., когато за първи път Европа се обърна към Западните Балкани, но им обеща единствено икономическо и транспортно сътрудничество, но не и политическо разширение на Съюза. България ще направи ли тази крачка? Една крачка по-напред, за да се говори оттук нататък за Софийския процес. Аз такова обещание от преговарящия екип не виждам", посочи тя.
Ето и цялото интервю на вицепрезидента Илияна Йотова за предаването "Тази сутрин" по БТВ:
- Как приемате това, че днес парламентът заедно ще гласува за отпадане на мораториума, за който само преди седмица пък гласуваха срещу ветото на президента, който беше наложено отново срещу този мораториум?
- Това очевидно е част от характеристиката на мнозинството в парламента. Слава Богу, че тази гавра с хората приключи. Но аз не смятам, че с днешното решение на парламента, трябва да приключи целият въпрос, защото кой ще понесе отговорността за това, което се случи през последните седмици. Имаме един министър на здравеопазването, който беше бламиран от министър-председателя на практика. Не се вслушаха във ветото на президента, обвиниха го едва ли не, че създава фалшиви новини, че не е подготвен. Мисля, че хора като г-н Цветанов му дължат извинение.
- Добре, но казвате, че министър-председателят е бламирал здравния си министър?
- Точно така. И във вашето студио …
- А не го ли правят, за да се успокоят, за да спрат пък например обвиненията и към вас от страна на Цветанов за това, че се създава излишно напрежение, че се подвеждат хората за това, че ще спрат лекарствата за онкоболни и редки болести?
- Ами, вижте, две седмици, включително и във вашето студио, министърът на здравеопазването обясняваше с всевъзможни аргументи защо е правилно това решение. Две седмици по-късно с едно свое изказване министър-председателят върна точката там, откъдето започна цялата разправия. И на практика обезсмисли всички аргументи на този здравен министър. На второ място, нека да разсъждаваме малко по-широчко – дали действително става дума за икономия на няколко десетки милиона лева, при положение че съвсем наскоро, даже сигурно и в момента, в който с вас си говорим, се разпределя един доста сериозен излишък, бюджетен излишък в държавата. Дали действително тези, дори да приемем 40 млн. са проблем, кой има интерес от това да няма тези иновативни лекарства? Само преди няколко дни един вече бивш заместник, директор на Националната каса, назова хора с конкретни имена. Дано само днешното гласуване в парламента не е опит да се замете всичко това под килима и да не се разплете случая докрай, защото този прецедент, нищо не пречи оттук нататък да се създават всякакви такива.
- Има хора, които стоят зад него, но защо? Умишлено ли е създадено това, да не могат някои от хората или тези с редки заболявания и тези с рак да достигнат до новите медикаменти? Щяха ли да бъдат спестени пари или пък да бъдат спрени лобистки интереси от страна на фармацевтичните индустрии?
- Вероятно истината е някъде по средата, г-н Хекимян, не съм аз човекът, който трябва да дава тези отговори. Има Министерство на здравеопазването, има Осигурителна каса, има управляващо мнозинство, което в единия момент отхвърли ветото на президента, беше квалифицирано неговото действие по какъв ли не начин. Така че те трябва да дадат отговор.
- Нека да чуем думите на г-н Цветанов: „Ето, оставете президента, той миналия ден се изказа върху закона, който не бе приет, това нормално ли е, нека чете повече, да пита повече. Когато създаваш фалшиви новини и се заиграваш със страховете на хората, това означава, че разделяш обществото.“
- Или трябва да си вземе думите назад, защото така повелява честта, ако действително говорим за нормални отношения в държавата. Що се отнася до конкретната препоръка на г-н Цветанов, мисля, че той трябва да почете малко повече, но …
- Тази битка престана ли да къкри между ГЕРБ и президента?
- Вижте, първо къкри битка вътре очевидно в ГЕРБ, защото г-н Цветанов не си владее нито групата, нито очевидно е в синхрон с министър-председателя, след като и двамата са на две коренно противоположни позиции. А що се отнася до тази битка на ГЕРБ с президентството, да, ние се убедихме, няма да дочакаме коректен тон, но ние сме готови.
- Казвате битката вътре в ГЕРБ, между кого се води тя?
- Очевидно няма достатъчно координация, след като дойде министър-председателят и каза, че мораториумът трябва да бъде свален. Между другото, нека да припомним, че имаше и едно доста цинично, междинно решение или поне опит за междинно решение със създаването на специална комисия, която трябваше да има функциите на Господ, и да казва кой трябва да се лекува с иновативните лекарства и кой няма това право. Слава Богу, че това отмина.
- За още едно вето, за което се закани президента, разговаряхме с Цецка Цачева само преди два дни в студиото. Нека да я чуем сега.
Цецка Цачева: Безспорно в качеството си на държавен глава е длъжен да спазва конституционните му правомощия. Моето лично мнение, без да ангажирам политическата сила, чиито представител съм, по отношение на законодателната власт има едно избързване и бих казала намеса в нейните функции. Нека да се изчака приемането на закона. Трябва първо да има приет закон, за да се коментира налагане на вето, което безспорно е право на държавния глава.
Министърът на правосъдието с коментар за действията и думите на държавния глава за това дали той се меси в изпълнителната власт. Каза и законодателната власт за това, че иска и ще наложи вето и за закона, свързан с антикорупцията?
- Вижте, първо, създаде се още един такъв ажиотаж около президента и то абсолютно нарочно. Води се очевидно кампания срещу неговите действия и срещу личността на президента. На г-н Цветанов президента му е някакъв ходещ кошмар. Във всеки момент, в който той го види, означава ето, тук се провалих, тези избори загубих. Затова не се учудвам, че той ще използва всякакъв опит за атака. Но вижте …
- Е, нали самият Бойко Борисов каза „спрете тази битка, нека тя да приключи“?
- Тази игра и този театър отдавна е известен и не прави впечатление вече никому. Но по същество. Нима мислехте, че законът няма да бъде приет така, както го предложи от самото начало ГЕРБ. Аз не виждам между двете четения да се получи кой знае каква голяма дискусия. Да, имаше дискусия например за това кой как трябва да подслушва, дали не станахме един голям „Биг брадър“ в държавата след този закон. Мисля, че той ще заслужи много упреци и на международните институции, това е моята прогноза. Защото колко вече трябва да станат институциите, които могат спокойно да слушат българските граждани, задавам въпроса чисто риторично.
- И тази ще може това да прави и да слуша?
- И тя ще може. Освен това хората, които подават сигналите по този закон нямат абсолютно никаква гаранция. Има много уязвими моменти, но нека да изчакаме аргументите на президента.
- Това е по предложение на „Обединени патриоти“ – тези, които подават сигнали, ако се окаже сигналът неверен, също да подлежат на наказателна процедура или да започнат срещу тях такава наказателна процедура. Това ще блокира ли изобщо хората да подават сигнали?
- Знаете ли, има такива текстове в европейски закони на други държави. Само че там има създадени едни предпазни клаузи. Начинът, по който се подават тези сигнали, включително и системи, в които са изградени интернет системи, в които те са криптирани. Така че ние пак сме си свършили работата наполовина, но нека да не влизаме в тези подробности, все пак трябва да изчакаме аргументите, които президентът ще изложи.
- Вот на недоверие ни предстои. Така да започне новата 2018 г. Това само пушилка ли е?
- Не, не смятам, че е само пушилка. Важното е да видим как ще бъде подготвен този вот. Ако е една разправия - аз съм лоша, ти си най-лошият, и една говорилня, от която нищо да не произтече. Лично аз смятам, че този вот е една чудесна дискусия, за да се покаже дали този закон наистина ще работи и дали наистина хората ще получат справедливост – онова, което най-много ни липсва като общество в последните 30 години.
- Възможно ли е това скърцане в коалицията, която виждаме последните дни, и упреците от страна на Валери Симеонов, които излизат във „Фейсбук“ пространството, да се окажат някакво препъни камъче за управляващата коалиция?
- Не, не мисля. Стабилността, за която обикновено говорят от ГЕРБ не е толкова въпрос на икономически и финансови показатели, отколкото на сериозно желание на тази коалиция да остане във властта.
- Достатъчно силна ли е обаче коалицията в лицето на Корнелия Нинова да предложи наистина един такъв качествен вот на недоверие, да се пребори за него включително? Казвам го на фона на кремолита вътре в БСП, свързани с участието на Корнелия Нинова в приватизацията.
- Да, смятам, че те ще се подготвят и едното не влияе на другото.
- Как приемате обаче участието на Корнелия Нинова в приватизацията? Румен Гечев каза само преди ден, че това разделя хората в партията.
- Моята позиция винаги е била една и съща. Аз съм един от хората, които в началото на 2000 г. подготви тази Бяла книга, която се размахва тук, в студията, за отношението на БСП към приватизацията. Това ми е отношението, остава непременено.
- Действала ли е тя по неща, които са били приемани по давлението на г-н Костов, например, участвала ли е в приватизацията на г-н Костов, реално негов човек ли е, защото и такива тълкувания чухме?
- Разбира се, че ще чуете такива тълкувания. Цялата пушилка около някакъв закон, който да ревизира приватизацията на прехода, се вдигна заради Корнелия Нинова и затова, че тя трябваше да бъде ударена като лидер на БСП. Обаче аз задавам един друг въпрос, защото и двамата сме журналисти и си задаваме въпроси по между си. Защо според вас престана да се говори за закон за тази ревизия на приватизацията? Нали трябваше да бъде внесен в Народното събрание, къде е този проект? Аз слушах много аргументирани изказвания на колеги от ГЕРБ и нищо не виждам черно на бяло.
- Чакаше се консенсус и с БСП, включително по това, което пък предложиха и БСП – да се разгледа не само приватизацията и концесиите, и мутренския преход, ако искате?
- Не следя толкова изкъсо…
- Всичко това, което беше поискано от страна на Корнелия Нинова, ГЕРБ казаха, че ще го приемат. После БСП обаче трудно решиха дали само Корнелия ще подпише, групата как ще гласува. Общо взето загубихме се в това.
- Вижте, малко се загубихме в тези дебри. Трябваше да се сложи един символичен подпис, доколкото си спомням, но детайлите в случая не са важни. Важното е, че няма законопроект за приватизацията . Мнозинството винаги е показвало, че не се съобразява много с желанието на опозицията. Има достатъчно гласове, за да внесат такъв законопроект.
- И все пак, БСП разделена ли е според вас заради това, което се случва заради това, което се говори, и участието на Корнелия Нинова?
- Очевидно има проблем.
- Този проблем ще прерасне ли в много по-голям проблем? Такъв, който да предизвика смяна на лидера?
- Не.
- Не може да се стигне до там според вас?
- Не.
- Добре. Българите в чужбина. Били сте съвсем скоро в Македония.
- И не само в Македония.
- Къде още?
- В Албания веднага, след като беше признато българското малцинство, в Молдова, в Унгария. На много места. В Западните покрайнини.
- Какво искат и какво им тежи на българите там? Ние, когато бяхме заедно с предаването в Струмица, ни казаха, че много трудно получават българско гражданство? Забавена ли е процедурата, бави ли се, може ли да бъде ускорена?
- Да, абсолютно прави са. В момента, ако искате да получите български документи, трябва да издържите интервюто в Министерството на правосъдието, ще получите дата за края на 2018 г. Трябва да се направи нещо в тази посока. Аз много добре зная, че са ревниви останалите институции, когато ние даваме законодателни предложения, но в случая бързам веднага да кажа, не е така. защото ние работим заедно с Министерство на правосъдието, с Агенцията за българите в чужбина, с народното събрание. всички колеги чувстваме необходимостта от тези промени. Надявам се следващите месеци в началото на 2018 г. да бъдат нанесени тези поправки. Не може да се чака за гражданство от 2 години и половина до три. И това е една мудност на процедурите, преповтаряне. Ние вършим една работа, почти същото върши Министерството на правосъдието.
- Трябва ли да доказват българските си корени в Македония? Искате ли от тях това тука, в министерството?
- Това в повечето случаи не е възможно. И затова се доверяваме на удостоверенията, които са издадени от Държавната агенция за българите в чужбина, които се позовават на наши историци, исторически документи, /…/ документи. Така че много се нещата. Вижте, много точно си гледат работата колегите. Минава всичко през иглени уши и може би това допълнително затруднява тази процедура, но има нужда от законодателна промяна поне в три закона – за българите в чужбина, за българското гражданство и за чужденците в България.знаете ли, има противоречия вътре в тези закони, които ги блокират взаимно. Ще ви кажа един парадокс във вашето студио. 2000 г. е приет Закона за българите в чужбина. Според този закон, трябва да бъде изграден Национален съвет за българите в чужбина. Никъде в този закон няма структура Агенция за българите в чужбина. 17 години по-късно имаме в закона Национален съвет, но нямаме изграден Национален съвет. Нямаме в закона Агенция за българите в чужбина, но имаме Агенция за българите в чужбина. Това е абсолютно недопустимо.
- Нещо, което може да бъде поправено също или не? И още, като казвате, че ще се необходими законодателни промени, те по какъв начин ще ускорят получаването например на българско гражданство от македонци?
- Съкратени срокове, опростяване на процедурите. Много ясно да бъде казано кой може да издава тези удостоверения, защото тук има един тънък и деликатен момент. Очевидно има и корупционни практики, не крия в това отношение.
- От чия страна са тези корупционни практики – от страна на Министерството …
- Най-различни. Не, не, не.
- Тези, които организират документите?
- От тези, които организират и издават удостоверенията. Една част от тях са и дружествата, които са извън България.
- Дружествата, които действат в Македония. Това може ли да бъде пресечено?
- Да, може да бъде пресечено, когато тази нормативна база е доста по-уредена прецизно, а не оставя врата в полето.
- Обществен съвет за българите в чужбина към вицепрезидента, в случая към вас, тоест вие ще го контролирате. Какво ще прави този съвет?
- Аз няма да го контролирам, а ще работя с него.
- Добре, ще работите с него.
- Това са колеги от Българската академия на науките, от университетите, дипломати, които са работили основно с историческите ни диаспори. Хора, които са изключително полезни наистина, защото този опит трябва да бъде използван. И ето например, когато трябваше да имаме позиция за малцинството в Албания, беше много деликатно, много служби тогава си свършиха работата, много институции, колеги евродепутати. Всички помогнахме това да стане бързо, безпроблемно, при един много деликатен въпрос, при съпротива на представители на други национални малцинства. Трябва да се изготвят адекватни позиции и този потенциал, който имаме на нашите учени, не трябва да се разпилява.
- Българите в Албания чувстват ли се забравени, независимо, че сега бяха признати като малцинство официално пак с помощта на България?
- Паралелно с вашия екип вървяхме в различни такива малки села, в които буквално е капсулиран българският език, запазен през вековете. И ние сме длъжни на тези хора да подадем ръка. Говоря за села по косовската граница, където последните метри няма път, няма как да стигнеш освен пеша. И тези деца лято и зима ходят на училище, говорят прекрасен български език. Научават първата дума на албански език чак когато станат в първи клас. И имаме някакъв проект в това отношение, надявам се до 1-2 месеца да го представим.
- Получихме потвърждение или по-скоро уверение за това, че българите, които живеят във Великобритания след Брезкит техните права няма да бъдат нарушени, че ще бъдат запазени. Гаранция за това имаме ли обаче?
- Вижте, не може да има гаранция само България. България е част от Европейския съюз, нормите ще важат еднакво за всички. Слушам, че г-н Барние вече приключва първия етап от преговорите по Брезкит. Там ясно се казва какви трябва да са ангажиментите на двете страни. Надявам се да бъдат урегулирани тези отношения, но без сътресения няма да се мине.
- Да очакваме ли голяма вълна на завръщащи се от Великобритания след Брекзит?
- Не. Това са хора, които трайно са се установили там. Не смятам, че ще има такава вълна, но че ще бъде затруднено движението на хора е ясно.
- Добре. Част от Българското европредседателство ще бъде ли президента и вие в това число, каква е вашата роля по време на тези 6 месеца, които започват само след няколко дни да текат?
- Вижте, председателството така е направено в Европейския съюз, че е основно в ръцете на изпълнителната власт. Народното събрание, президентството остават малко по-настрани. Естествено, че ще помагаме с всичко, с каквото можем. Ако щете дори говоря от първо лице, с контактите, които имам, с темите, които могат да бъдат поставени. Само че нека не оставяме впечатлението, че имаме в момента управление, правителство и енергия в тази държава само до европредседателството. То ще мине и замине, както много други. Голяма ми болка е, че не стана, как да кажа, дискусия в обществото за това какво България ще направи през тези 6 месеца.
- Е, нали си говорим. Поне за Западните Балкани, ако това е някакъв наш приоритет.
- Това е един много дълъг разговор и е хубаво да направим някой път една дискусия, защото какво точно България сложи за Западните Балкани? Ние казахме ли категорично, че нашето председателство ще извоюва политическото разширение на Западните Балкани, че Софийският процес ще продължи Солунският процес преди 2003 г., когато за първи път Европа се обърна към Западните Балкани, но им обеща единствено икономическо и транспортно сътрудничество, но не и политическо разширение на Съюза. България ще направи ли тази крачка? Една крачка по-напред, за да се говори оттук нататък за Софийския процес. Аз такова обещание от преговарящия екип не виждам.
- Не виждате такова обещание?
- Не, до този момент не съм го чула даже изобщо.
- Това не е ли сега поне по-сериозно това, което се говори, именно за сътрудничеството, за помощта на България или протегнатата ръка, която можем да поемем от Западните Балкани към Европа, и това, което ще продължи следващите 6 месеца след нашето председателство на Съвета на Европейския съюз, което също ще продължи като тема – Западните Балкани?
- Първо много важно е, тръгвам оттам, откъдето завършихте, много важно е дали Австрия ще поеме тези ангажименти. Аз до този момент също не съм чула такова уверение специално по отношение на Западните Балкани и особено с правителството, което имат. Второ, създадохме много очаквания и в разговорите си с Еди Рама, с г-н Заев те действително се надяват, че България, която е страна от този регион, и няма друга страна, която по-добре да защити техните интереси, действително ще направи така, че главите за, преговорните глави за Сърбия да вървят по-бързо, Македония да получи покана за членство в Европейския съюз, Албания да започне преговорите. А ако не ги изпълним?
- Тук остава отворен въпросът. Една година мина от президентските избори. С какви спомени сте от преди една година?
- С известно напрежение и боязън какво ме чака, една година по-късно съм спокойна.
- Липсва ли ви Европарламентът?
- Няма как да не ми липсва. Това са 10 години от моя живот.
- На Коледа къде ще бъдете? По Нова година?
- Вкъщи. Това е най-голямото ми желание.
- Вкъщи в България?
- Вкъщи и в България. Да.
- Добре. Благодаря ви за този разговор!
http://epicenter.bg
