Изборните шашми с BG® запазена марка

С тях в парламента влизат най-достойните синове и дъщери на нацията

Когато сопите, демагогията, циганите и дори страхът от глад не стигат да се направи верният избор, иде ред на директната подмяна на вота

Домораслата ни демокрация е изфабрикувала изборни шашми с BG® запазена марка. Те работят перфектно без значение дали вотът е свободен или задължителен, пропорционален или мажоритарен, хартиен или машинен. С тях в парламента влизат най-достойните синове и дъщери на нацията. Да прибират дебели заплати и лапат сочни кюфтета.

В исторически план най-мощното изборно оръжие е стародавната българска сопа. Тя проправя път на дарованията и спира некадърниците. „Партиите, които се изреждаха във властта - сочи политикът Петър Пешев, - си служиха с груби насилия, извършвани и без нужда, даже тогаз, когато имаха болшинство в народа, преди изборите от полицията и общинските служащи, а в деня на изборите и от шайките, циганите, а понякога и от войската. Избиране бюрото от самите избиратели, съгласно тогавашния закон, улесняваше насилията. Още в тъмни зори около изборното място се натрупваха хората на враждующите партии, въоръжени със сопи и понякога със скрити оръжия.“

Всички политически формации използват сопаджийството, но със своя оригинална мантра. При Народнолибералната партия е „вътрешното убеждение“, изковано от нейния лидер Стефан Стамболов. По повод насилията в изборите през 1893 г. той декларира: „Аз не съм от фарисействащите политикани; аз не прецеждам комарите, пък да гълтам камилите, но вървя право към целта си. Като видя нещо по моето вътрешно убеждение, че то трябва да се направи за спасение на отечеството, ще го направя, макар даже да е запретено от законите.“

„Моралното влияние“ пък е заклинанието на Народната партия. „Окръжните управители са политически лица и те имат право да оказват своето морално влияние върху гражданите в изборите“, заявява през 1894 г. народняшкият водач Константин Стоилов. „Моралното влияние“ на Стоилова стана дъвка в устата на опозицията, както едно време вътрешното убеждение на Стамболова“, спомня си един съвременник.

Демократическата партия се слави с крилатото „Со кротце, со благо...“ на Андрей Ляпчев. На ухо обаче той добавял "... и со малце кютек“.

„Андрей Ляпчев беше среден на ръст човек - портретува го журналистът Петър Карчев. - Единият му клепач винаги покриваше по-голямата част от окото му, нещо, което придаваше на физиономията му присмехулен вид. Това впечатление се усилваше още повече поради това, че бомбето на министъра винаги стърчеше някак си предизвикателно изкривено на една страна. Освен това, когато вървеше из улиците, Ляпчев държеше с двете си ръце своя бастун зад гърба си.“

По този начин демократът илюстрирал решаващата роля на сопата, чийто градски вариант е бастунът.

„Изборен куклен театър“ от Райко Алексиев, 1934 г.

След сопаджийството демагогията е вторият популярен инструмент. Неин баща у нас е Михаил Такев. Когато тръгвал на предизборна обиколка, Такев сменял лачените чепици с цървули. Опинците го приобщавали с широките народни маси. „Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата u работа ще бъде да построи мост в селото“, свидетелства Петър Карчев.

„Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?“, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. „Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!“, хладнокръвно обещал ораторът.

Демагогията, наречена още популизъм, е жилава изборна хватка. В наши дни не бият електората със сопи, но продължават безсрамно да го баламосват. Обещават пътища и мостове - с река или без река. Кълнат се във европейски заплати и пенсии. Вричат се в социални помощи и детски добавки. Кръстят се в намаляване на цените. Като минат изборите, амнезия изтрива обещанията от мозъчните клетки на депутатите.

Друга устойчива далавера е мургавият електорат. Циганите са най-активните избиратели. Срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина на онзи, който черпи.

Първи използва този непреодолим стремеж към урните Никола Сукнаров. „Интересен за времето общественик е този Н. Сукнаров - пише хронистът на следосвобожденска България Добри Ганчев. - Дарби големи няма, нито красноречие. При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.“

Правителствената зестра също е мощно оръжие по време на избори. „Правителствената зестра - обяснява Петър Пешев - се наричат гласовете на държавните и общински чиновници и техните близки, а също и на кандидатите за служба. Околийските началници, помощник-приставите, кметовете и правителствените кандидати заставляват всички чиновници, под угроза на уволнение, да гласуват за правителството.“

Модерен вариант на правителствената зестра е корпоративният вот. Собствениците на предприятия събират работниците и им показват правилната бюлетина, която трябва да влезе в урните. Ако пролетарият допусне грешка, го чака уволнение и глад.

Когато сопите, демагогията, циганите и дори страхът от глад не стигат да се направи верният избор, иде ред на директната подмяна на вота. Този фокус е изобретение пак на Константин Стоилов. По време на парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка Стоилов телеграфира на окръжния управител:

„По сведенията, които приех, селата свършили да гласоподават и остава сега Слатина, която била против Цанкова. В този случай най-доброто ще бъде околийският началник да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи избора да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен.“

Алеко Константинов пише класическия фейлетон „Угасете свещите“, а фокусничеството с бюлетините става практика. Не само на тъмно, но и посред бял ден.

Автор: Росен Тахов

trud.bg