Австрия ни е противник, защото доставя и изнася стоки до Световния океан през канал Дунав-Майн-Рейн
Холандците не ни искат в Шенген заради конкуренцията на тяхното пристанище Ротердам с гръцкото Пирея
Единадесет часа вечерта. Наближавам ГКПП „Кулата“, връщайки се от професионален ангажимент в Атина обратно към България. Автомобили почти няма. Опашката за коли е има-няма общо седем-осем возила. Опашката за камиони обаче е километрична. Буквално минават пет-шест километра, в които подминаваме ТИР след ТИР. Камиони, които ще изгубят половин денонощие, ако не и повече, за да преминат българо-гръцката граница. Изнервени водачи си изпускат нервите и блокират и платното за автомобили като попадам в близо едночасово задръстване. Без да има автомобили, искащи да преминат границата. Яд ме е на шофьора на камион, блокирал пътя. Но го разбирам. Той ще чака часове. Десетки часове.
От другата страна на България, край Видин, откъдето съм родом, мои близки ми разказват какво виждат там в същия ден. Отново километрична опашка, дори по-голяма от тази на „Кулата“. Опашката от камиони стига след Дунавци, от първия до последния камион сигурно има над десет километра. Целият Видин е блокиран. Камиони на местни фирми не могат да се приберат, не могат да доставят стоки, включително храни и лекарства. Пътят е тесен, включително леки автомобили попадат в няколкочасови задръствания. Видин на практика отсъства от картата на света, когато се появи такава опашка. Целият областен град остава изолиран.
Кажи-речи по същото време получавам обаждане от бизнес-партньор от Румъния. Човекът почти плаче по телефона, търси съвет. Негови камиони се налага да минават ежедневно между румънския Тимишоара и унгарския Сегед. Разстоянието от има-няма 120 километра се взимало за средно 12 часа. Опашките с камиони били главозамайващи. И през Арад е същото, на горе - също. Всички камиони за Западна Европа през мостовете на Видин и Русе, но и през фериботите на Оряхово, Свищов и Никопол се струпват на румънско-унгарската граница и преминаването е кошмар. Знае, че имам логистична експертиза и ме пита какво да прави. Отговарям просто - няма какво да се направи, пускай камионите с двойка шофьори, за да не им свършат часовете за шофиране на опашката и да седят там с дни, вместо с часове.
Преди близо година обясних от страниците на „Труд news“, че казусът с Шенген се дължи основно на евентуалната конкуренция, която ще се появи на холандците и техния флагман Ротердам. В кратце тезата е следната - при влизане на България и Румъния в Шенген стоките от Китай и Индия ще влизат най-лесно и бързо през пристанище Пирея в Атина. Ако сме в Шенген, тогава от Пирея стоките ще пътуват безпрепятствено до цяла Централна, а защо не и Западна Европа на камиони. Да не говорим, че с достъпът ни до Дунав и с малко повече държавническо усилие бихме могли да натоварим стоките по реката и оттам на много ниска себестойност да ги закараме навсякъде от Будапеща до Амстердам.
Но, ето че мина година и Нидерландия продължава да ни спира за Шенген. Приглася u Австрия, чиято столица Виена интензивно доставя и изнася стоки до Световния океан, използвайки каналите между Дунав, Майн и Рейн, за да стигне до АРАГ (както се означава пристанищата зона на Амстердам, Ротердам, Антверп и Гент). От тези четири порта Ротердам е перлата в короната. Едно от най-натоварените пристанища на планетата. Пристанище, което поставя Нидерландия на световната икономическа карта. Ако него го няма, то страната ще бъде едно средностатистическо икономическо джудже.
Това е причината България да не е в Шенген. Не слушайте говорещите глави, които ви обясняват врели-некипели за мигрантски вълни и прочие глупотевини. Само който не е бил в Нидерландия, може да реши, че там имат проблем с българската граница. Глупости на търкалета. Цял Амстердам е пълен с мигранти от цял свят. Почти същото важи и за Виена.
Въобще не е вярно, че причината за спирането ни към Шенген се корени в някакви проблеми на българо-турската граница. Дори и такива да има, не е в това проблемът. Следвай парите, както се казваше във вечната класика „Цялото президентско войнство“. В случая парите показват нещо съвсем простичко - Нидерландия няма интерес Пирея да стане нейн конкурент. При влизане на България и Румъния в Шенген, стоките от Индия и Китай ще преминават Суецкия канал и ще акостират на най-близкото голямо пристанище - Пирея. Оттам би било въпрос на броени часове стоките да стигнат до Централна и Западна Европа.
В момента какво се случва? Ако стока бъде разтоварена на Пирея, тя има два възможни пътя. Вариант едно - с камион през Гърция, десетки часове на „Кулата“, през България, десетки часове на „Дунав мост 2“, през Румъния, десетки часове на румънско-унгарската граница. Вариант две - с камион през Гърция до фериботите на Патра или Игуменица и после в Италия - я Венеция, я Бари, я Анкона. После през цяла Италия, през скъпите тунели под Алпите, та до „обетованата“ Западна Европа. При вариант едно имаме значително оскъпяване, заради десетките изклишки човекочасове шофиране. При вариант две имаме значително оскъпяване, заради безумно скъпите фериботи. Резултатът е такъв, че в момента на превозвачите им е по-евтино корабите да минат през цяло Средиземно море, през Гибралтар, покрай Франция, Ламанша, та да акостират в Ротердам, откъдето вече няма оскъпяване до зона „Шенген“.
Това е причината да не ни пускат в Шенген. Пари. Нищо повече, нищо по-малко. И тук големият въпрос е какъв е изходът? Според говорещите телевизионни глави ние трябва да сме се справели с миграцията. Мигар, ако го направим ще ни пуснат, а? Вярвате ли го това? Ама честно? Това са приказки за наивници. В случая става въпрос за бизнес и политика. И ние трябва да подходим като хора, които разбират от бизнес и политика, а не като лаладжии. Както, впрочем, постъпваме обикновено.
Какво може да се направи? Трябва да търсим съюзници. Естествените ни съюзници са Румъния и Гърция. И доколкото с Румъния нямаме проблем, то Гърция умело пасува до момента. Причината е проста и се корени в гръцкия национален интерес. След кризата от 2008 г. т. нар. „Тройка“ принуди Гърция да разпродава на безценица национални активи. Един от тях се оказа пристанище „Пирея“, което попадна (като собствено, а не концесия!) в ръцете на Китай. Гърция няма интерес Пирея да се развие, защото Гърция не печели от Пирея, печели Китай. Виж, ако ние подкрепим Гърция при бъдещ техен ход по национализиране и/или ограничаване на Китай в Пирея, тогава Атина би била много по-разговорчива. Те имат нужда някой да им пази гърба, ако предприемат такъв ход, а ние имаме нужда някой да ни помогне за Шенген. Бихме могли да сме естествени съюзници по въпроса.
Необходима е обаче дипломация. Национално отговорна, дългосрочна, далновидна, умна дипломация. Нима нямаме хора, които да могат да изработят такъв про-български фронт за Шенген? Имаме, разбира се. Въпросът е защо българската държава продължава да действа наивно и дилетантски по този тъй важен казус. Лаладжии ли сме или просто ни е угодно да се правим на глупави? И в двата случая е ясно едно - докато политиците се вземат в ръце и осъзнаят отговорностите си, ще страдаме всички.
trud.bg
