"Държава се казва най-студеното от всички студени чудовища."
Фридрих Ницше (1844-1900), немски философ
По паралели и меридиани, нашир и надлъж, и върху опакото на земния глобус, и особено тук, в България, има едно особено професионално поприще. Неговите труженици както вкупом, така и персона по персона, са смешни не толкова с качествата, които притежават, колкото с напъните си да покажат онези добродетели, дето хич ги нямат. Тези индивиди, дори когато демонстрират от немай-къде покаяние за издънките си, са също толкова лицемерни, колкото винаги. Че чак се превръщат и в герои от шекспирови драми, за да изиграят истински своята фалшива самоличност. Понеже те, политиците, са акробати. И пазят равновесие, казвайки обратното на това, което вършат. Защо ли? Тъй като политиците професионали не се ръководят от любов или ненавист. Баста с емоционалните сапунки и индивидуалния наивитет!
Интересите на политиците
а не чувствата ги направляват. По-ефективно и от компас. Така трамбоват и асфалта върху своята житейска магистрала. В казиното на живота политиците тайно залагат все на късата човешка памет. Никаква дано я няма! Сиреч, да е изчегъртана дъска. Върху която те пишат рибарските си истории, а гражданите се очаква да издигнат в ранг на задължение правото си да бъдат лапнишарани. И на самообслужване да налапат примамките - в бъдеще време, през цепките на избирателните урни.
Но малшансно за акробатите в политическия цирк от време на време се появяват персони, чийто пъп при раждането е бил вързан с връвта на раздора. Като демонстрират враждебния си антитеизъм срещу вярата, че политиците могат, досущ богинята Венера, всяко утро да се пръкват греховно девствени и още по-непорочни. Пък после, в хармония с неслужебните си навици, привички и хастара на характерите си, да се потопят в масовката. "Народе мой, мой си, мой си!" Всегда, нине и присно и во веки веков!
На това поприще ръчканицата за завоюване на призово (и бонусоносно!) място е твърде ожесточена. Неизменно е съпроводена с бълване на огън и жупел по омразните конкуренти за топло място под Слънцето. Понеже е знайно, че то свети за всички, но въпреки това, уютните позиции под него са кът.
Именно защото в ложата за хайлайфа в живота местата не са колкото на стадион, пропуските за нея се раздават по законите на социалдарвинизма. Раздават се на индивидите от политическото театро, талантливи клонинги на древното италийско божество Янус. Богът на всички входове и изходи, на всички порти и врати, т.е. на двустранното единение, откъдето произлиза и метафората "двуличния Янус". Което ще рече: едно е съдържанието на продукта - политик, съвсем друго е рекламната опаковка, произведена по проверената технология на политическия консумеризъм. Тя е изтъкана само от емпатични нишки към избирателя.
Блесна за стръв
Най-новата примамка на институционалната култура на лъжата, наречена "партокрация", носи гръмкото название "Републиканци за България". Като развържем пропагандната фльонга на политическото отроче на председателя на националния клуб по интереси "Шест апартамента и..." г-на Цветан Цветанов, получаваме 24-каратов синоним на рекламната мантра "Републиканци за България". И той е "Глупости на търкалета", без пардон. Понеже: "Res publica est res populi", т.е. "Държавните дела са дело на народа", писал още през I век пр.н.е. римският оратор, адвокат и политически деец Марк Тулий Цицерон. Но господинът Цветанов постулира "трансатлантическата ориентация" като маяк за новата политическа формация, където, под какъвто и ъгъл да бъде погледнато, не се мержелее нищо друго, освен един стърчащ кукиш за тукашното население относно перспективата за участието му в държавното управление. И то на държава, категоризирана според нейната собствена конституция като "република".
Изненада ли е тогава, че г-нът Цветанов не обелва и дума за не една и две практики от парекселанс републикански елементи на държавно управление, функциониращи насам-натам по паралели и меридиани. Например, че в 24 от щатите на САЩ техните основни закони постановяват възможността за отзоваване по време на мандата на лица, заемащи публични длъжности, в случай на несправяне с работата, груби нарушения, корупция и др.
И да не помисли някой, че дефицитът на републикански дух у "Републиканци за България" свършва дотук. Силно напротив. Новоизлюпеният прозелат в републиканската вяра (някой невъзпитаник би го нарекъл "ренегат") прескача на дълъг скок (вероятно умение, придобито по време на вифаджийските му години) факта, че в една държава с представителна форма на управление хората са силни и свободни в деня, когато избират персоните, на които делегират властови пълномощия. Но само в този ден - предупреждава Жан-Жак Русо - след изборите гражданите губят своята свобода. Всъщност, реалната власт е в правенето на законите, а не в гласуването на представители, защото онези, които правят законите, определят полето на безконтролното упражняване на власт по време на мандатите. Ето защо
истинската свобода в социума за отделния гражданин
не е в правото да избираш политически представители, а в това да определяш правилата, включително тези, по които биват избирани лицата, прилагащи после от своите постове властовите си пълномощия.
Инструменти за осъществяване на републиканския контрол върху държавното управление в САЩ са гражданската инициатива, референдумът и отзоваването.
Гражданската (законодателната) инициатива представлява правене на граждански законодателни предложения и тяхното пряко гласуване от избирателите, с което предложенията се превръщат в закони или конституционни поправки. Гражданските инициативи в САЩ наистина са с по-ограничено действие, отколкото тези в Швейцария, тъй като с изключение на щата Айдахо в останалите 23 щата, където тази процедура на гражданската инициатива е възприета, има ограничения в предмета на допитването.
Референдумите в САЩ се практикуват за вземане на окончателно решение от избирателите относно закони, приети от законодателния орган (народен референдум - свикан от избирателите; легислативен референдум - свикан от законодателния орган), включително при поемането на публичен финансов дълг, гражданско вето върху измененията и допълненията на щатската конституция винаги, когато законодателят я променя, без изключения.
В допълнение към 24-те щата, които продължават и понастоящем да разполагат с инструментариум за прилагане на републиканската философия посредством т.нар. триада на развитата пряка демокрация (инициатива, референдум и отзоваване), те и всички останали 49 щати (без Делауеър) ползват задължителния конституционен референдум. Това означава, че винаги, когато се поправя конституцията на щата, промените влизат в сила само след одобрението на гражданите. В САЩ е в сила
мажоритарният избор и в съдебната система
В Япония, за разлика както от България, така и от Съединените американски щати, дори съдиите във Върховния съд, който има прерогативите и на конституционен съд, подлежат на систематично одобрение за оставането им при всеки парламентарни избори. Какво остава за държавното управление в Швейцария, което се извършва изцяло върху принципа "Народът е решил, народът има право."
На учредителната сбирка на "Републиканци за България" Цв.Цв. даде обет не само да преследва целта си да обладае властта, но и да я постигне. И докато изографисваше евроатлантическите видения за бъдното на България в наситено розово, пропусна да капне валериановите дози за слушающата публика, че все пак тукашният републикански вариант не ще да е досущ венецуелския. Тази държава си е стъкмила основен закон, който си хармонизира с названието на държавното устройство, сиреч "република". Където Там се тиражират не само избори, но и отзоваванията на лица, заемащи публични изборни постове. Ха?! Анатема!
Дотук разказаното е твърде интересно, защото, всеки ще се съгласи, подобни подробности се изплъзват от вниманието на големия капацитет по "републиканския начин на живот" г-н Цветан Цветанов. Поради което престава да бъде енигма за кого се отнася заглавието.
автор:Славчо Кънчев
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба с корупцията в България
https://duma.bg/
