Ключът от София се държи от Бойко Борисов

ППДБ са на прага да настъпят мотиката за пореден път

ППДБ са на прага да настъпят мотиката за пореден път. И интересното е, че става дума за все една и съща мотика, която настъпват все по един и същи начин. Впрочем, предупреждавам ги за този техен функционален дефект от години, но те не чуват и не чуват. Защото го казвам аз. Ако го казваше някой от шаманите им, щяха, може би, да се вслушат. За какво иде реч? Функционалният проблем на ППДБ е арогантността. Високомерието им е изписано на челата. Те са със съзнанието, че държавата им се полага, дължи им се един вид. Сред тях има много читави хора, има хора, които знаят и могат да управляват.

Имам доста приятели там, та съм наясно. Няма да ги кажа кои са обаче, за да не ги тричат фейсбук-зилотите им. Но покрай тези, читавите, има и много планктон, който не знае колко много не знае. За фейсбук-зилотите иде реч. За сметка на това те обаче подхождат със завидното високомерие на френски лорд.

Емблематичният пример е настоящата им кандидатура за кмет на София. Васил Терзиев е очевидно неуместна кандидатура. Той, както казах в първите дни след обявяването му, е дълбоко неопитен в голямата политика. Отделно няма никаква експертиза по проблемите на София. Но това щеше да мине под радара, ако не беше въпросът с произхода му.

Опорната точка на ППДБ е, че никой не носи вина за действията на родителите си. И са прави. Вина в юридическия смисъл на думата не може да се носи. Така е. Но! Когато става дума за политика юридическото положение е само част от уравнението.

Далеч не по-малко важно, а може би дори по-важно, е как изглежда кандидата, как се възприема от аудиторията, каква е неговата морална легитимация. Възприятието оформя реалността. Ако те възприемат за проблемен, значи си проблемен.

В конкретния случай очевидно, че Васил Терзиев е черпил с пълни шепи от произхода си. Което в бизнеса е нормално. Но опре ли до политика нещата стават други. Както множество медии вече писаха, излиза, че неговата компания не просто е започнала от един празен кабинет в офис на бащата на един от съдружниците. Тя е започнала като дъщерна фирма на дружество, което е тясно свързано с Държавна сигурност. И като към това добавим как и дядо му, и братът на дядо му, и баща му, и чичо му са част от най-висшия ешелон на ДС, това оставя дълбоко горчив вкус в устата.

Но когато ППДБ обявиха кандидатурата на Терзиев, те го направиха да изглежда като някаква TED лекция. Опитаха се да брандират кандидата си като някакъв бизнес-вундеркинд. Като самонаправил се човек, успял от нищото и създал империя. Това щеше да е прекрасно, ако беше вярно. Но не е вярно. А това само по себе си е обида към онези наистина самонаправили се хора, които са изградили каквото имат благодарение на собствения си капацитет и неуморност, а не защото са хранени със сребърна лъжичка, пълна с черен хайвер.

Държа да отбележа, че не познавам Терзиев и нямам нищо персонално против него. Но той се явява олицетворение на целия сбъркан модел на българския преход. Модел, който реминисцира в находчивото описание на моя колега и приятел д-р Борислав Цеков, който от страниците на „Труд“ нарече ситуацията контрареволюция на Държавна сигурност. Точно така е. ДС потъна дълбоко след промените, трансформирайки националното богатство в свое. След това възпита и изучи децата и внуците в престижни университети, смени дочените дрехи с бели якички и сега ни ги пробутва като чисти и свети гурута на модерността.

Тук идва проблемът. Когато цял живот си се брандирал като формация, бореща се с мрежите на ДС, да издигнеш някой, който е черпил с пълни шепи от стария режим, е дълбоко неуместно. И като за капак правиш тази глупост с апломб за някаква едва ли не предрешена битка. Да описваш кандидата си като самонаправил се, в случая, е толкова вярно, колкото беше вярна глупавата легенда, че Илия Павлов е стартирал с продажбата на един стар „Вартбург“. Щеше да е супер, ако беше вярно. Ама не е. И вече излязоха достатъчно публични данни за това.

В този смисъл кандидатурата на проф. Вили Лилков идва изключително навременна. Докато Васил Терзиев с всеки изминал ден бива закопаван все по-дълбоко, проф. Лилков е полъх свеж въздух в цялата задушлива предизборна мараня. Първо, професорът е почтен човек. Не съм чул някой някъде да каже противното, при положение, че той е на терена от сто години. Второ, той има сериозен експертен опит в София, има задълбочени и съдържателни познания по проблемите на града. И трето, което е важно в този контекст, той има ясен идеологически профил. Изписал е сума ти книги, статии и позиции по отношение на стария режим. Той е умерен, балансиран и ясно десен човек.

Вижте критиките по негов адрес, след обявяване на кандидатурата му. Основните са две – първо, професорът бил подкрепил Фандъкова на предишните местни избори. И това се изтъква като негов минус. Момчета и момичета, не пропускайте важната част от уравнението. Тогава изборът беше между Фандъкова и Мая Манолова и докато проф. Лилков е подкрепил Фандъкова, вие застанахте на страната на Мая Манолова. Ако смятате, че за един десен човек този избор е грешен, значи нямате никаква представа що е ляво и що е дясно. Втората критика към него е, че бил на 68 години. Не знам защо това е критика, но тя е абсурдна. На 68 години си в разцвета на политическата си кариера. Да не говорим, че да се критикува човек за възрастта му е най-малкото ейджизъм, оставете, че е проява на лош вкус.

В тази ситуация трябва да се каже едно – ключът от София отново се държи от Бойко Борисов. ППДБ може високомерно да го отричат, докато са в коалиция с него, но няма спор, че Бойко Борисов е най-подготвен политически на терена. При тези обявени двама основни кандидати – проф. Лилков и Васил Терзиев – изборът за кмет ще бъде направен от г-н Борисов. Той има кажи-речи три основни маневри. Може да подкрепи коалиционния си партньор ППДБ и със своите избиратели да наклони везните и Терзиев в крайна сметка да бъде избран. Трябва да е ясно, че в тази ситуация без подкрепата на г-н Борисов кандидатурата на ППДБ е обречена. Опция номер две е ГЕРБ да не издигнат кандидат, да призоват за гласуване по съвест и да помогнат реално на проф. Лилков на терен. При този сценарий професорът е напълно възможно да оглави Столична община през есента. Врата номер три е ГЕРБ да играят със собствен кандидат, което да им даде възможност да се възползват от слабостта на ППДБ от една страна и от липсата на голяма партийна структура зад проф. Лилков от друга, което да им даде възможност да претендират за кметското място реалистично.

Каквото и да се случи, ППДБ тръгнаха на изборите с високомерието, че столицата им е едва ли не обещана. Сега, едва месец след обявяването на кандидатурата им, кой ще е кмет на София в крайна сметка ще реши техният архивраг и коалиционен партньор г-н Борисов. Ето до това води арогантността. Не знам колко пъти трябва градските либерали да настъпят тази мотика, за да си дадат сметка за реалността. А тя е, че високомерие избори не печели.

Автор: Петър Кичашки

trud.bg