След като написах някои мои впечатления от интервюто на ректора Герджиков пред Нова телевизия, се сетих за още нещо. Помислих си какво ли точно харесва Бойко Борисов в ректора на Софийския университет, та застава зад кандидатурата му за президент? Абсолютно нищо – това е отговорът. Герджиков е всичко, което Бойко Борисов не цени и най-вероятно не забелязва изобщо.
,
Нито ректорството, нито професорството, нито специалността на кандидат-президента имат нещо общо с прославения ръководител от Банкя. Формално погледнато, те са антиподи.
Тогава защо е това предложение и подкрепа? Само заради едно-единствено нещо – заради възможността Борисов да премахне главния си противник Радев от президентския пост. Герджиков е само функция на Бойко-Борисовата омраза и интереси.
Моля да ме извините за примера, но защото знам, че Борисов харесва кучета и непрекъснато се хвали как ги храни с пържоли, си помислих, че Герджиков изпълнява ролята на бойно куче (без да му личи, че е такова).
Целта е едно такова „куче“ да захапе Радев и да го елиминира. Жестока борба е това. В случая - представена не чрез челюсти и шипове, а чрез тоги и кадифе.
Метафората наистина е безмилостна, но тук трябва да се добави нещо много важно - разправя се, че изборите са единственият начин да възтържествува демокрацията и да се избегнат граждански войни. Единственият начин да се предаде властта по мирен път. Сигурно е така. Но се пропускат предизборните кампании. А те и у нас, и по света все повече и повече се превръщат в истински граждански войни, макар и студени. И всички приказки за единение на нацията се изпаряват, защото разединението и омразата по време на предизборните кампании са толкова силни, че личат и кървят години след това.
Спомнете си какво се случи например по време на последните президентски избори в САЩ. Това си беше гражданска война.
Още не е започнала формално българската предизборна надпревара, а „куршумите“ и „бомбите“ започнаха да летят от единия противников лагер в другия. И най-страшното е, че се намразяваме освен по партийна, и по битова линия – на работата си, в квартала си, в къщите си, в семействата си. Как после ще се единим и ще се съединяваме, честно казано – не знам.
Николай Милчев
