Ще си призная една твърде субективна и твърде наподобяваща ми моя нахъсеност.
Даже малко ме е яд на себе си, че влагам толкова отрицателна емоция, че се препълвам от подобна злост.
Но помня в началото на века един подтичващ след самия Него сив човечец с евтин костюм на неудачен физкултурник, с убог слог и ниска обща култура, но с метална сивота на безскрупулност и безпардонност в очите.
Започнаха да му се прехласват, да го славословят.
Умеел бил да прави партия! Машина за печелене на избори!
Всъщност той вършеше това, главно слагайки по места себеподобни дученца с вълчи материален апетит.
После, вече във властта, той заглади косъма, смени костюма на далеч по-модерен, налагаше някаква хладна свирепост като министър на всичките работи, подслушваше когото си поиска, стана нарицателно за нелеп и неразбираем изказ, досега заради него съдят България в гсе що има Хаги и Страсбурги, понатрупа неизвестно как и недоказуемо колко апартаменти и асансьори - ама асансьори ти казвам - колкото жилплощ за петчленно семейство. Накрая дори изпечените в корупцията негови авери го изхвърлиха от леговището заради... корупция.
Но той си направи бутикова партия с множество некласирали се край масата на еврофондовете и държавните поръчки амбициозни персони, имащи остър дефицит от принципи...
Субективен съм, яростен съм, краен съм, омерзен съм, но от все сърце стисках палци този нарицателен типаж и партийната му кохортичка да се провалят на сегашните избори!
Те за мен са дъното, в моите представи би било позорно да сме такива късопаметни до състояние на деменция...
Може би ще имам малък повод за радост довечера.
...
Но това е само подробност от пейзажа, лична моя обсесия.
Иначе стискам палци за по-истинска радост.
Нямам време за губене на още едно българско десетилетие с ББ.
10 години стигат! Времето не е Негово!
Николай Слатински
