Бойко се освободи. Тоест, изпусна се.
Пред цяла България той е свикнал да се изпуска, ние си го знаем, не му придиряме, макар че това не говори добре за нас.
Но той се изпусна и в присъствието на духовници.
Злите и мразещите много обичат да насочват злобата и омразата си към духовниците, да ги клеветят, да ги хулят, да коментират слабостите им, но не отчитат един единствен важен факт – духовниците живеят различен от тях живот.
В този различен живот те имат различен опит.
Духовен опит. Има и такъв.
Но хора, които не могат да се преборят с един свой порок, които нито веднъж в живота си не са се попитали дали са само материални същества и единствено телесното удоволствие ли е цел на съществуването – как на тях да им говориш за духовност?
Те дори не проумяват значението на понятието.
Липсва в хард диска им такъв драйвер.
Затова ги управлява Бойко, щото той е прост и те са прости.
Мнозинството.
Трети мандат му дадоха, понеже не виждат негова алтернатива.
Дотам им стига хоризонтът на избирателите на Бойко.
Обаче има и други хора. И други измерения на живота.
И добре, че е така. Иначе би било кошмар.
И тези другите хора тълкуват по различен начин околния свят.
Всичко, що е от света, носи печата на греха. Затова монасите бягат от света.
Тогава обаче при монасите идва по-висшата битка, за която светските лица нямат и бегла представа.
А Бойко не подозира за съществуването на такава.
За Бойко битката е тази на изборите и онази в мачлето.
За електората на Бойко битката е да си плати ипотечния кредит. Или да оцелее още един ден с това високо кръвно и тоя гъст холестерол.
Материалисти до безобразие.
Иди им говори на тях за висшата битка в душата, в която без Бога няма победа. Ще те гледат като теле.
А има и още една групичка опрелестени създания, които сеят злоба наоколо, но се опитват и да се мотивират, да привеждат доказателства.
Те също не знаят какво виждат, когато гледат патриарсите на България и Русия в кабинета на Бойко, но за сметка на това имат претенциите да знаят много исторически факти.
И ги привеждат в писанията си, за да кажат на „народа“, че той няма нищо общо с руския народ (нищо, че говорим един и същ език, развил се по два различни пътя), че няма нищо общо с Православието, щото било наложено със сила, че не трябва да изпитва благодарност, задето няколкостотин хиляди са си оставили костите в нашите земи, за да натирят на юг агаряните, това било просто, казват, окупация, завладяване от нов поробител и т. н.
А изборът е ясен и прост за християнина.
В агарянска страна ли да живее или в християнска?
Абсолютно прост избор.
Какво означава „агаряни“? Родът, произлязъл от слугинята Агар и незаконнородения й син Исмаил.
Този род има особена вяра, по-скоро политическа доктрина за завладяване, описана от Мохамед, любителя на малки момиченца.
Буферната зона на юг от нас е пълна с джамии. Добре, че не са като онези по-южните саудитски джамии, тогава ние щяхме да сме буферна зона.
Нашите два свята са абсолютно различни.
Но гяурът си е бил гяур и по нашите земи.
Второ качество човек. Унтерменш, подчовек.
Имал е българският селянин свободата да се придвижва, да има свое парче земя и така нататък.
Но той е живял дори не като поданик на падишаха, а като безправен гяур – защото е християнин.
Достатъчно било да тури чалмата и да се отрече от Христа, за да заживее наравно с другите...
Като гледам Бойко и електората му, това за тях не би било голям проблем.
И идва войната, идва свободата, за която Вазов толкова хубаво говори в „Дядо Йоцо гледа“, слепият старец виждал повече от днешните хулители, сега лебералите искат сигурно съвсем да забранят този автор?
Русия е предприела войната поради своите интереси.
А тези интереси би трябвало да съвпадат с интересите на всички християни – тук, на тази земя държавата да е християнска. Така тя ще бъде съюзническа на Русия.
Кой не иска съюзници?
Това, че след 1945 вместо в съюзници се превръщаме в окупирана от новия бяс на комунизма територия, е следствие на едни други безбожни и антихристови процеси, плъзнали през 1917 и заразили като раково образувание огромни територии.
Ако Бойко имаше поне малка представа от всичко това, нямаше да се държи като пън пред двама патриарси, монаси, духовни лица, да дрънка поредните си глупости, от които почервеняваме от срам...
И нямаше да подари КАМЪК.
Този подарък беше капакът на идиотията му.
Бойко просто приключи в този миг.
АВТОР: НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ
