Дотолкова сме свикнали с гаврите на политиците с българския народ, че дори не се впечатляваме. Тези дни ни убеждават, че ДПС вече не били гледани толкова негативно от българите, а видиш ли, почетният председател Ахмет Доган дори бил харесван. А самият той лично, след номинациите си за депутат, нескромно заяви, че от гледна точка на съдбата, нямало нужда да е в политиката.
От гледна точка на българите, той например няма нужда и да е в България. Нито пък в сараите. Нито пък в ролята на консултант, заслужаващ милиони възнаграждение като хидроинженер. От гледна точка на съдбата, политици, които се подиграват с народа си, завършват като един френски крал, приключил дните си на площад "Конкорд". Е, може и да не е толкова драстично, все пак сме цивилизовани, но пък какво им е на урановите мини и трудово-възпитателните лагери. Поне да видят как се изкарва хляба.