От утре нататък ще научим кое е по-тежко – принципите, повтаряни като мантра на оплезения електорат или 60-те милиарда за харчене през следващите няколко години.
Принципите са винаги на хартия, поне у нас. Така беше, когато ПП, ДБ и ИТН се събраха с БСП в Четворната коалиция. Същото беше когато РБ влезе в правителството на ГЕРБ през 2014-та. Същото беше когато Иво Прокопиев сложи свои хора в първия кабинет на Борисов. По същия начин БСП, ДПС и Атака поставиха чучелото Орешарски като ликвидатор на КТБ, когато Слави и Борисов аха не направиха партия заедно. Самият Борисов стана главен секретар на МВР в кабинет с участието на НДСВ, ДПС и хора от БСП, а отцепниците от СДС родиха кабинета Беров и преди това се договориха с БСП за условията на прехода.
Харченето у нас е щафетна дисциплина. Парите на БКП, ДКМС, ТНТМ и прочее бяха потулени по време на управлението на СДС. Приватизацията на Жан я довърши Иван. Червените милиона произведоха сините милионери. ОДС доведе Царя, който доведе Кунева, която после създаде РБ, откъдето възникна ДБ и се роди идеята да продължим промяната. БСП роди всичко червено и патриотично у нас, което пък след много перипетии ни сервира своя шедьовър Костя.
Утре в Парламента принципи и харчлък отново ще се сблъскат в опит да се намери формула, по която хем държавата да бъде управлявана, хем парите – разпределени, хем принципите да не пострадат. Ако ви се струва невъзможно, проследете кариерите на Настимир Ананиев, Румен Йонков, Мая Манолова, Костя Рублин, Христо Иванов и останалите политически мигранти.
Все ще намерят начин. Има как. Защото всички те имат общ мотив – парите ви.
И докато се колебаете между принципи и пари, отговорът на задачата, макар и леко прикрит остана на масата, предложен от най-умелия в новото НС – работа, работа, работа.
Знам, че не вярвате, но това е пътя и само по него можем да стигнем донякъде. Иначе пак ще гледаме тумбаци, които вадят различни принципи от джобовете пред настръхналия електорат или бъдещи тумбаци, които прибират пари срещу нелепи обещания.
