Без редовно правителство бюджет в парламента няма да бъде подкрепен от нас. Това е едно от посланията, които лансира в първата си пресконференция след изборите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след като партията му спечели най-много гласове от предсрочния вот. Кирил Петков от „Продължаваме промяната – Демократична България“ два дни по-късно изведе като акцент от името на коалицията бюджета и социални разходи в него като една от темите в новия парламент, по която са готови да дадат подкрепа и да работят с другите партии.
Нагласата на служебния кабинет е да внесе проект на бюджет до края на април, независимо дали има сформирано правителство. Засега не изглежда съставянето на кабинет да е вероятно да стане бързо, а дори не е сигурно дали изобщо ще се стигне дотам.
Тогава стои въпросът по какви правила ще се ползва бюджетът, има ли опасност, ако такъв не бъде приет до есента, да се поставят в риск някои плащания или въведени от миналата година антикризисни мерки и др.
Междувременно служебният кабинет, който се отказа да внесе проектобюджет през октомври с мотива, че няма право на своя политика, направи някои немалки разходи – 300 млн. лв. към пътни строители, 50 млн. лв. за „Български пощи“, допълнителни пари за земеделски стопани, 72 млн. лв. великденски добавки за пенсии.
Кой говори за бюджета
Няколко дни след поредните избори говорещите за бюджет са предимно икономисти и анализатори. За избраните да влязат в парламента очаквано по-съществени са въпросите, свързани с възможността да се сформира правителство.
На репликата на Борисов засега отговори само Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната-Демократична България“. „Бюджетът не може да бъде заложник на разговорите между политически партии. Миналият път това не се случи, този път трябва да се случи. Нито болниците, нито детските градини, нито пенсионерите, нито младите семейства, нито бизнесите може да чакат. Това трябва да се започне от ден едно“, обяви Петков при първата изява на коалицията след изборите.
Ако политическите партии и всички народни представители постигнат предварителен консенсус, че искат да бъде внесен базов бюджет за 2023 г., служебното правителство ще внесе такъв бюджет, обяви преди дни президентът Румен Радев.
За внасянето на базов бюджет се говореше още през есента, тъй като по закон проект трябва да бъде внесен в Народното събрание до края на октомври. Според неофициални коментари тъкмо Радев е бил против да се внася бюджет тогава, макар финансовият министър да представи проект.
„Има остри противоречия в парламента дали да остане удължителният закон за настоящия бюджет, или да се внесе базов бюджет за 2023 г. И ако се постигне такова единомислие и някакъв предварителен консенсус за „приличие“ и „спасяване“ на бюджета от едно предизборно наддаване, аз съм убеден, че правителството има достатъчно разум и ангажираност към хората да има повишаване на доходите, на социалните придобивки, на пенсиите, така че правителството да внесе такъв бюджет, който вие искате“, коментира държавният глава сега.
Назначеният от него кабинет многократно получи обвинения за намеса в изборите, включително чрез харчене. Така бе изтълкувана и заявката на финансовия министър Росица Велкова, която представи идеите си за проекта за бюджет и някои данъчни промени – като отпадане на намалената ставка на ДДС за някои сектори и облагане на свръхпечалбата на всички бизнеси еднократно.
В допълнение на това представянето на тези планове бе забързано заради изтекъл в медии неин доклад, предназначен за служебно ползване, в който тя доста непремерено – по оценките на редица икономисти, използва темата за прекомерните харчове като предупреждава за опиране за пари до МВФ и промяна в курса лев-евро.
Служебният премиер Гълъб Донев коментира в петък (7 април) в интервю за Би Ти Ви, че в проекта за бюджет, който кабинетът ще внесе до края на април е заложено увеличение на заплатите на всички администрации, които не са имали актуализация през 2022 г. Предвижда се и 12% ръст на пенсиите, както и повишаване на учителските заплати.
Какво казва Министерството на финансите
И в момента продължава да действа законът, който по предложение на правителството прие предното Народно събрание – за удължаване действието на разпоредби от Закона за бюджета за 2022 г. Той предвижда това, което е заложено и в Закона за публичните финанси – да действа максимум 3 месеца, в които не влиза времето, в което няма действащо Народно събрание.
Този срок спира да тече от деня на разпускане на Народното събрание до деня на конституиране на следващото. Предният парламент бе разпуснат на 3 февруари, което означава, че към момента е изчерпана около една трета от този тримесечен период.
На въпрос на „Дневник“ от Министерството на финансите обясниха, че когато държавният бюджет не е приет в определения срок, Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери.
С това решение трябва да се определи и дали ще бъдат изпълнявани всички поети ангажименти за плащания от 2022 г., когато разходите бяха натоварени и с актуализацията на бюджета през лятото. Тогава популистките амбиции на партиите надделяха над здравия разум като същевременно бяха отхвърлени предложения за осигуряването на част от приходите за тези харчове.
Редно е да се гласува бюджет, дори да няма правителство, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. „Така или иначе парламентът трябва да предприеме някакъв ход, има два месеца да гласува бюджета. Ако не го направят, ще се наложи да променят удължителния срок на бюджета“, посочи той пред БНТ.
Напомни, че за втори път вече се случва да се работи с удължен бюджет и без финансов министър с дългосрочен хоризонт. Призова бюджетното салдо „да бъде върнато в играта“.
Изкарахме фискалното салдо от уравнението, водим разговори за разходи, приходи и ДДС и каквото стане като теглим чертата, описа ситуацията той.
Според него сега подходът трябва да е да се фиксира размерът на дефицита и оттам нататък да се правят политики, при които той може да се спази. Такова намерение заяви и сегашният финансов министър, която се очаква в края на април да внесе своя проект.
„Няма нужда от някакви невероятни мерки, но ако са обуздае ръстът на разходите, дори не трябва да се режат сами те, можем да си върнем салдото“, коментира той.
Според Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара, този бюджет ще е много сложен. „Някой трябва да поеме отговорността за конструкцията му“, коментира той. Според него има четири риска, които трябва да се вземат предвид: геополитически заради войната, политически, при който бюджетът може да се окаже заложник на популизма преди местния вот, неизпълнените институционални реформи и фискалната политика.
За последното посочи, че вече не е актуална макроикономическата прогноза на Министерството на финансите като даде за пример очакването петролът, а оттам и горивата да поскъпнат. А също и това, че еврото, с което е обвързан левът, е поевтиняло вече с 11% спрямо долара.
„Макроикономическата прогноза започва със седмици да се обезмисля“, заключава той.
Разходите са повече от приходите
Данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета към март показват, че бюджетният дефицит на касова основа достига 690 млн. лв., или 0.4% от прогнозния БВП за годината. Приходите нарастват с 18%, но разходите растат почти два пъти повече – с 27%.
В средата на март министърът на финансите Росица Велкова обяви, че трябва да се вземат спешни мерки, за да бъде ограничен очакваният прекомерен дефицит, който по изчисленията на ведомството ще достигне близо 7 на сто от БВП.
Това означава влошаване на бюджетното салдо за годината с около 1 млрд. евро.
narod.bg
