Комай се оказва, че няма значимо политическо събитие в България, при което „Обединените патриоти“ да не се оказват поне малко (а понякога и доста) разединени. От Пиринския „Юлен“ до шведския „Грипен“. И от американския „Фалкон“ до циганския дом във Войводиново.
Оставам обаче с впечатлението, че почти винаги вътрешнопатриотските „свади“ ги подклаждат и едни строго определени медии. А може би и още по-строго финансирани...
Видяхме го и миналата седмица с поредния измислен „скандал“ дали Валери Симеонов да бъде или не съпредседател на парламентарната група на Патриотите. Ами то това си е тяхна вътрешна работа и той беше прав да избухне, че пърхащи млади журналистки търсят под вола теле.
Е, слава богу, че този път се въздържа и не им обясни какво точно има под вола. И дали не търсят нещо подобно...
Не простиха медиите и на Каракачанов. И самоотвержено взеха страната на циганите от „чистотата“, организирани да протестират за това, че ги бил нарекъл такива, каквито са си.
Той пък на свой ред се ожали, че не е усетил достатъчно солидарност от страна на коалиционните си партньори при атаките срещу него. И май беше прав...
Същата липса на солидарност изпита и Сидеров при основателното си по принцип искане да накараме американците да си плащат за военните бази. Казвам, че искането е основателно по принцип, защото според клаузите на договора между България и САЩ това може да се случи чак през 2026 г., доколкото през 2016-а той беше автоматично продължен.
Друг е въпросът защо още тогава не се сети да изпищи Волен. А още по-друг – „проспаха“ ли момента управляващите по онова време, или просто умишлено си затвориха очите и широко си разтвориха пред американците други части от тялото...
Въобще в политиката коалициите са сложна работа. Даже направо изкуство. Вижте и в момента в колко държави от Европейския съюз те или се тресат, или направо са в разпад.
Ами и в България предстоят „коалиционни сътресения“, защото на хоризонта вече са изборите за европарламент. А следователно - и реденето на листите с кандидатите.
Пазарлъците между партньорите от „Обединените патриоти“ хич няма да са лесни. Не че при БСП например ще минат по-гладко – по същество тя също е коалиция между леви, „ниновисти“ и най-обикновени опортюнисти.
Разликата обаче е, че социалистите ще изчакат провала си на евроизборите и едва тогава евентуално биха се разпаднали като „коалиция“. Докато при Патриотите е по-сложно.
Проблемът е не толкова в това, че работата на евродепутата наистина е „лека, доходна и безотговорна“ (всеки един си докарва между 40 000 и 50 000 евро месечно, та умножете го по дванадесет на година и после по пет години, колкото е мандатът им). Но в случая въпросът е по-скоро в спора „кой да води бащината дружина“.
Аз обаче все още си мисля, че този път здравият разум ще надделее над здравите сили. По ред причини.
Първо, едва ли някой се съмнява, че с единна листа шансовете на Патриотите са значително по-големи, отколкото ако се явят поотделно. Пък и дано си спомнят драмата с Реформаторския блок от предходните евроизбори. Покрай тях те се скараха, започнаха да се надлъгват и на следващите редовни парламентарни се явиха разединени. В резултат на което сега блестят с отсъствието си от Народното събрание.
Второ, дано не са забравили и прословутия „феномен 15/15“. Сиреч че все още изборите за европарламент са по т.нар. преференциална система, при която подредбата в листата няма особено значение. И че ако (примерно) Каракачанов е убеден в качествата на сегашното си „евроострие“, може да преглътне то да отстъпи водачеството си на Сидеров. А после нека гласоподавателят реши кой пò става.
Трето, явяването им с обща листа би допринесло и за стабилността на „голямата коалиция“ с ГЕРБ. За нормалните хора е повече от очевидно, че в близко бъдеще страната ни определено не се нуждае от предсрочни парламентарни избори. Още повече че те не биха променили нищо, колкото и Нинова, и БСП да твърдят обратното.
Следователно и Борисов е заинтересуван и след евроизборите да се яви с една единна, а не раздрипана „малка коалиция“. Особено пък ако, както се очаква, БСП се издъни в тях. А после и на местните...
Четвърто, едва ли някой си въобразява, че „Обединените патриоти“ биха получили в бъдеще толкова власт, колкото Борисов им предостави сега. А доколкото за българина, каквото и да тръби и в каквото и да се зарича, властта си е и „келепирец“, мисля си, че и „патриотите“ не биха пуснали някое от дойните вимета, до които са се докопали сега от кравата държава.
Ами това е според мен положението. И колкото и да се напъват едни медии, колкото и да си късат блузките, моята прогноза е твърда: коалицията „Обединени патриоти“ няма да се разпадне, „голямата коалиция“ между тях и ГЕРБ ще се запази и след изборите за европарламент.
Още повече че ако това не се случи, отзад в засада дебне ДПС. А както е известно и от историята, те на това „отзад“ са спецове...
автор
Проф. Драгомир Драганов
http://retro.bg
