Как България може да способства за нормализацията на отношенията между ЕС и Турция? Когато премиерът Бойко Борисов казва това, някой задава ли си въпроса дали изобщо е възможно подобно нещо. Как България, която е заинтересована страна като член на ЕС и едновременно с това зависима от Турция страна (заради граничния си статут, големия брой български мюсюлмани и връзките им с Анкара, заради турските икономически интереси у нас), може изобщо да играе ролята на помирител, на нормализатор? Такава роля по-скоро би прилягала на държава извън ЕС, която не е в зависимост от Турция, но такова нещо ние не наблюдаваме.
Това, което виждаме, е повторение на ролята, която Борисов играеше в края на второто си управление - куриер на съобщения между Анкара и Берлин, защото всъщност става дума за германо-турски отношения, а не за някаква обща европейска политика спрямо Анкара. Тази роля е недостойна за български политик, независимо кой е той. Случвало се е и дори е практика държавни ръководители на трети страни да посредничат, но или инкогнито, или официално са натоварени с тази задача. Това дори е почетно по време на конфликти.
